Фред Варгас - Едно незнайно място

— Мамка му, трябвало е да настоява.

— Настоявал е — защити Адамсберг Мордан и балонестата му глава, зареяна в небесата. — Гардон казва, че са дошли резултатите от лабораторията.

Данглар по навик се изправи. Паметта, знанието и синтетичният дух на майора го предразполагаха към резюмиране на научни доклади. Сега Адамсберг виждаше пред себе си един Данглар почти изправен, с почти свеж тен, с почти оживено изражение, прероден от повторното си потапяне в британския климат.

— За тялото смятат, че е било разкъсано на около четиристотин и шейсет парчета, от които триста впоследствие стрити на прах или почти. Някои са били отрязвани с брадва, други с циркуляр върху дръвник. По парчетата има трънчета, когато е използвана брадва, и стърготини, когато е рязано с циркуляр. На същия дръвник е извършвана операцията по накълцването. Късчетата слюда и кварц, забити в плътта, показват, че убиецът е поставял парчето върху дръвника, затискал го е с гранитна плоча и е удрял отгоре й с чук. По този начин са обработени ставите, глезените, китките, коленете, лактите, главата на раменната кост, бедрената глава, както и зъбите, напълно смазани, и стъпалата на нивото на тарзуса и метатарзуса. Ставите на палците на краката също са счупени, но не и тези на другите четири пръста — от втория до петия. Най-малко засегнатите части са дланите — с изключение на костите на китката, — някои части на дългите кости, на хълбочната и седалищната кост, на ребрата и гръдната кост.

Адамсберг не успяваше да схване всичко, затова вдигна ненужна ръка, за да спре речевия поток на майора. Съсредоточеният Данглар продължаваше:

— С гръбначния стълб е подходено по друг начин, като сакралните и шийните прешлени са определено по-увредени от лумбалните и тръбните. Сред цервикалните почти нищо не е останало от атласа и аксиса. Хиоидният хрущял е запазен, ключиците са практически непокътнати.

— Момент, Данглар — прекъсна го Адамсберг, забелязал недоумението по лицата на хората си, някои от които не се и опитваха да разберат за какво става дума. — Дайте да го нарисуваме, така ще стане ясно на всички.

Адамсберг много го биваше в рисуването, ръката му бе способна всичко да изобрази само с няколко небрежни и сигурни щриха. Прекарваше дълги моменти изправен, като си драскаше върху бележника или върху лист хартия, лепнат на бедрото му, с молив, туш или въглен. Скиците му се търкаляха навсякъде из кабинетите — щом ги нахвърлеше, комисарят ги зарязваше. Някои ги харесваха и дискретно ги събираха, като Фроаси, Данглар и Меркаде, но и Ноел, който иначе никога не би си признал. Адамсберг бързо очерта на бялата дъска контурите на тяло и на скелета му в лице и в гръб и подаде на Данглар два флумастера.

— Отбележете с червено най-смазаните части и в зелено по-запазените.

Данглар илюстрира експозето си, след това добави червено на черепа и половите органи, зелено на ключиците, ушите, седалищните мускули. На така оцветената рисунка веднага си пролича наличието на определена логика, макар и безумна, която показваше, че убиецът неслучайно е размазвал едно и щадил друго. Ала смисълът на този екстравагантен избор оставаше недостъпен.

— По отношение на вътрешните органи също има подбор — подзе Данглар. — Червата, стомахът, далакът не са интересували убиеца, нито белите дробове, нито бъбреците. Съсредоточил се е на черния дроб, сърцето и мозъка, част от който е изгорил в огнището.

Данглар начерта три стрелки, които тръгваха от мозъка, сърцето и черния дроб и излизаха вън от тялото.

— Унищожил е духа му — изпробва се Меркаде, нарушавайки смаяното мълчание на колегите си, втренчени в рисунката.

— Черният дроб? — каза Воазне. — Според теб духът е в черния дроб?

— Меркаде е прав — каза Данглар. — Преди християнството, че и след това са смятали, че човек има няколко души в тялото — spiritus, animus, anima. Дух, душа и движение, разположени според случая в различни части на тялото — точно в черния дроб и сърцето, седалища на страха и емоцията.

— Ясно — веднага се съгласи Воазне, понеже познанията на Данглар не подлежаха на оспорване.

— Ставите са унищожени — израпортува Ламар, — за да не функционира тялото. Все едно чупиш зъбните колела на машина.

— А стъпалата? Защо стъпалата да, а дланите не?

— Пак за същото — каза Ламар. — За да не се движи.

— Не — обади се Фроаси. — Това не обяснява палеца на крака. Защо човек би унищожил палеца?

— Ама какво правим ние? — попита Ноел и се изправи. — От къде на къде търсим основания за тази гнус? Няма добра причина за такова нещо. Само убиецът я знае причината и ние не можем да имаме и най-малката представа за нея, и най-малкото усещане.