Фред Варгас - Едно незнайно място

Ноел отново седна и Адамсберг кимна.

— То е като онзи, дето си изял гардероба.

— Точно — потвърди Данглар.

— Защо го изял? — попита Гардон.

— Именно. Не знаем защо.

Данглар се върна към дъската и откъсна чист лист хартия.

— Освен това — подзе той — убиецът не е разположил частите как да е. Доктор Ромен имаше право, разпръснал ги е. Няма смисъл да рисуваме всичко, ще видите пространственото разположение в доклада. Но ще ви дам един пример. След като е отделили смазал петте метатарзални кости на ходилото, убиецът ги е хвърлил в четирите краища на стаята. Така е направил с всяка част от тялото — две парчета тук, трето там, четвърто другаде, още две на пианото.

— Може да е някакъв тик — каза Жюстен. — Хвърля всичко в кръг.

— Не може да има добра причина — повтори Ноел раздразнено. — Губим си времето, няма смисъл да гадаем. Убиецът е побеснял, унищожава всичко, настървява се върху едно или друго, не знаем защо, и толкова.

— Бяс, която продължава часове — уточни Адамсберг.

— Именно — каза Жюстен. — Нищо чудно да е кълцал толкова точно, защото бесът му не се е уталожвал. Не може да се спре, иска да продължава и да продължава, и накрая всичко става на пюре. Като пияница, който се налива, докато падне под масата.

„Като човек, който си чеше ухапаното от паяк“, помисли Адамсберг.

— Да преминем към уликите — предложи Данглар.

Звънна мобилният му и майорът бързо се отдалечи, притиснал апарата до ухото си. Абстракт, диагностицира Адамсберг.

— Да го чакаме ли? — попита Воазне.

Фроаси се размърда притеснено. Лейтенантът се безпокоеше за обяда си — вече беше четиринайсет и трийсет и пет — и се гърчеше на стола си. Всички знаеха, че мисълта да пропусне ядене предизвиква у нея пристъп на паника, и Адамсберг бе помолил подчинените си да внимават по този въпрос, защото Фроаси бе припадала от страх на три пъти по време на мисия.

Отидоха в „Чашка за зарове“, мърлявия бар в края на улицата, защото по това време елегантната „Бирария на философите“ отсреща вече беше затворена — тя работеше само в обичайните часове. Според настроението и наличните си авоари човек можеше, само като пресече улицата, да избере буржоазния или работническия живот, да си се представя като богат или като беден, да предпочете чая или чашата червено вино.

Съдържателят раздаде четиринайсет сандвича — останали бяха само със сирене, така че нямаха избор — и толкова кафета. Без да ги пита, постави на масата три кани червено вино — не обичаше клиентите да отказват виното му, чийто произход впрочем бе неизвестен. Данглар казваше, че става дума за долнокачествено „Кот дю Рон“. Вярваха му.

— Художникът, който се самоубил в затвора — каза Адамсберг. — Научихте ли нещо ново?

— Нямахме време — отвърна Мордан и отмести сандвича си. — Меркаде ще се заеме следобед.

— Фъшкиите, космите, кърпичката, отпечатъците — какво установиха за тях?

— Фъшкиите са два вида, точно както казахте — обясни Жюстен. — Емиловите са различни от топчетата в стаята.

— Ще вземем и от кучето за сравнение — каза Адамсберг. — Емил е донесъл фъшкиите от фермата, деветдесет на сто.

Адамсберг държеше Купидон притиснат между краката си, още не се бе опитвал да му уреди среща с котарака.

— Това куче вони — каза Воазне, седнал в края на масата. — Чак тук се усеща вонята.

— Първо ще му вземем проба, после ще го къпем.

— Просто искам да кажа — продължи Воазне, — че здравата вони.

— Стига де — каза Ноел.

— С отпечатъците няма изненади — подхвана Жюстен. — Из цялата къща има отпечатъци на Водел и Емил, много от тях са на масата, където са играли морски шах, на перваза на огнището, по дръжките на вратите, в кухнята. Емил е бил съвестен чистач, не е оставил много следи, мебелите са почистени. На бюрото има все пак един лош отпечатък на Пиер син и още един на облегалката на един стол. Трябва да го е издърпвал до масата, когато е работил с баща си. Четири непознати мъжки отпечатъка има на шкафа в спалнята.

— На лекаря — каза Адамсберг. — Сигурно го е преглеждал в спалнята.

— И накрая, още един мъжки отпечатък в кухнята и един женски в банята, на тоалетната масичка.

— Ето на — обади се Ноел, — появи се и жена.

— Не, Ноел, в спалнята му няма никакъв женски отпечатък. Съседите твърдят, че Водел почти не е излизал. Пазарувал е от къщи и е приемал в дома си коафьорката, банкера и шивача. Сред телефонните му разговори също няма лични. Говорил е само със сина си един-два пъти месечно. При това по-скоро младият Пиер се е обаждал. Най-дългият им разговор е продължил четири минути и шестнайсет секунди.