Фред Варгас - Едно незнайно място

— Защо ги помолихте да напуснат кафенето?

— Изтичането е от Бригадата, не от лабораторията, нито от канцеларията. Прочетете статията, има някои подробности, които само ние знаехме. Единственото, което не публикуват, е адресът на убиеца.

— Който е?

— Париж, улица „Орденер“, номер 182, осемнайсети район. Успяхме да го установим чак в единайсет часа, екипът тръгна незабавно, но, разбира се, в апартамента нямаше никой.

Адамсберг вдигна вежди.

— Там живее и Вейл.

— Нашият Вейл? Дивизионният?

— Същият.

— Какво имате предвид? Че убиецът го е направил нарочно? Че му е било забавно да живее на две крачки от ченге?

— И да предизвиква опасността, като го посещава. Не е трудно, Вейл приема всяка сряда и много хора се отзовават.

Вейл беше ако не приятел, поне един от редките високопоставени покровители на Адамсберг на „Ке-дез-Орфевр“. Беше напуснал работа официално поради болки в гърба, усилени от свръхтегло, а всъщност защото му трябваше време, за да се посвети на изкуството на афиша от XX век, на което беше станал експерт със световно реноме. Адамсберг ходеше у тях на вечеря два-три пъти годишно било по работа, било за да го чуе как компетентно говори по своите си теми, полулегнал на изтъркано канапе, принадлежало на Ламп, прислужника на Имануел Кант. Вейл му беше разказал, че когато Ламп решил да се ожени, Кант го изгонил заедно с канапето му и закачил на стената си следната бележка: „Спомнѝ си да забравиш Ламп“. Това порази Адамсберг, който би написал по-скоро: „Спомнѝ си да не забравяш Ламп“.

Постави ръка върху снимката на младежа с разтворени пръсти, сякаш за да го задържи.

— Нищо ли не са открили в апартамента му?

— Явно не. Имал е време да избяга.

— Веднага след сутрешните новини.

— Ако не и по-рано. Някой е можел да му се обади и да му каже да се изпарява. В такъв случай публикациите във вестниците служат само за да прикрият операцията.

— Какво предполагате? Че този тип има при нас брат, братовчед, любовница? Това е нелепо. Чичо? Още един чичо?

— Не е необходимо да стигаме дотам. Един от нас е казал на някого, който е казал на някой друг. Историята в Гарш е твърде тежка, човек има нужда да я сподели.

— Ако приемем, че сте прав, защо му е да споделя и името на убиеца?

— Ами защото се казва Лувоа. Армел Гийом Франсоа Лувоа. Забавно е все пак.

— Кое му е забавното, Данглар?

— Как кое. Името, Франсоа Лувоа, като маркиз Лувоа.

— Какво общо има това, Данглар? Маркизът да не е бил убиец?

— Естествено, реорганизирал е армията на Луи XIV.

Данглар остави вестника си и меките му ръце закръжиха в пространството, отлитайки към висините на знанието.

— И е бил брутален и опустошителен дипломат. На него дължим преследванията на хугенотите.

— Честно казано, Данглар — прекъсна го Адамсберг, като постави ръка на рамото му, — бих се изумил, ако поне един от нас знае каквото и да е за този Франсоа Лувоа и ако на всичкото отгоре това го забавлява.

Данглар преустанови танца на ръката си, която разочаровано кацна върху вестника.

— Прочетете статията.

„В неделя сутринта, след разтревожено обаждане на един градинар полицаите от Криминалната бригада на комисар Жан-Батист Адамсберг са проникнали в една тиха къща в Гарш, където са открили жестоко осакатеното тяло на собственика Пиер Водел, пенсиониран журналист на седемдесет и осем години. Изпадналите в шок съседи не могат да си обяснят причината за животинската агресия, на която е станал жертва човекът. Според нашите информации тялото на Пиер Водел е било разчленено, след това — какъв ужас! — счукано и разпръснато из жилището, превърнато в кървава сцена. Разследващите полицаи бързо са открили улики, сочещи самоличността на маниакалния убиец, сред които една хартиена кърпичка. Анализът на ДНК, направен във възможно най-кратки срокове, е дал името на предполагаемия убиец. Ставало дума за Армел Гийом Франсоа Лувоа, двайсет и девет годишен, бижутер. Човекът имал досие, свързано с колективно сексуално насилие, извършено преди дванайсет години с трима съучастници над две малолетни девойки.“

Адамсберг спря да чете, за да вдигне телефона си.

— Да, Лавоазие. Да, и аз се радвам да ви чуя. Не, много работа. Оправя ли се? Момент.

Адамсберг отдалечи апарата от ухото си, за да съобщи информацията на Данглар.

— Някакъв мръсник се е опитал да отрови Емил, възпаление, температура четирийсет градуса и две десети. Лавоазие, включвам високоговорителя за колегата ми.