Фред Варгас - Едно незнайно място

Полулегнал на седалката, където се чувстваше като в хотелски салон, комисарят набра номера на Мордан. Данглар мислеше само за краката на чичо си, а Ретанкур не беше мигнала от два дни и трябваше да се наспи. Виж, Мордан имаше нужда от действие, за да се разсее от обяснимата си потиснатост, и това със сигурност обясняваше сутрешното му бързане. Адамсберг погледна часовниците си, от които само единият светеше в тъмното. Около един и четвърт сутринта. Час и половина след като откри Емил, два часа и половина след като бяха стреляли по побойника.

— Ще изчакам да се разсъните, Мордан. Не бързайте.

— Казвайте, господин комисар, не спях.

Адамсберг постави ръката си върху Купидон, за да спре скимтенето му, и се вслуша в лекия фонов шум в телефона. Уличен шум. На минаващи коли, на преминаващ камион. Мордан не си беше вкъщи. Висеше на едно пусто авеню във Френ и се взираше в стените.

— Залових Емил Фьойан, майоре. Получил е два куршума в тялото. В болница е. Нападнали са го преди единайсет часа на двайсет километра от Шатоден, на полето. Открийте къде е Пиер Водел, вижте дали се е прибрал.

— Би трябвало, господин комисар. Би трябвало да е пристигнал в Авиньон към деветнайсет часа снощи.

— Но не сме сигурни. Иначе нямаше да искам от вас да проверите. Направете го сега, преди да е имал време да се върне. Но не по телефона, може да си го е изключил. Изпратете ченгетата от Авиньон на място.

— С какъв мотив?

— Водел е все още под подозрение, забранено му е да се отдалечава от дома си.

— Нищо не би спечелил, ако убие Емил. Според завещанието, ако Емил умре, частта му се наследява от майката.

— Мордан, искам от вас да проверите и да ми докладвате. Обадете ми се, като го направите.

Адамсберг извади от дрехите на Емил слепения от кръвта панталон и измъкна от задния джоб непокътнатото писмо. Сгънато на осем и тикнато на дъното на джоба. Почеркът беше остър и добре обработен, почеркът на Водел-баща. Адресът: Кьолн, Кирхщрасе 34, за г-жа Абстер. Следваше: Bewahre unser Reich, widerstehe, aufdass es unantastbar bleibe 2 2 „Пазете нашето кралство, за да остане недосегаемо“ (нем.) — бел. Wizard . И едно написано на кирилица име: КИСЛОВА. Водел е обичал германка. Двамата си имаха парола, като децата.

Адамсберг разочаровано прибра листа в своя джоб, излегна се на седалката и моментално заспа. Почти не усети как Купидон се настани до корема му и постави глава на ръката му.

Някой чукаше по прозореца. Човек в бяла престилка викаше нещо отвън и му правеше знаци. Адамсберг се изправи на лакът още замаян, със схванати колена.

— Проблем ли има? — напрегнато попита човекът. — Ваша ли е колата?

На дневната светлина — Адамсберг веднага го установи — колата изглеждаше като проблем, откъдето и да я погледнеш. На първо място той самият, с покритите си със засъхнала кръв ръце, с изкаляните си и измачкани дрехи. После кучето с мърлява от близането на рани муцуна и сплъстена козина. Предната дясна седалка беше изцапана от кървавия вързоп с дрехите на Емил, на седалката до комисаря се търкаляха консервени кутии, парчета бисквити, празен пепелник, нож. На пода — смачканата картонена кутия и револверът му. Истинска кочина, обитавана от побягнал престъпник. Втори човек се присъедини към първия с бялата престилка, много висок, много мургав и доста нападателен.

— Съжалявам — каза той, — но сме принудени да се намесим. Колегата ми ще извика полиция.

Адамсберг протегна ръка към вратата, за да вдигне прозореца, и погледна часовниците си. Около девет часът сутринта, хубава работа, и нищо не го беше събудило, дори обаждането на Мордан.

— Не се опитвайте да излизате — предупреди го по-високият, като се облегна на вратата.

Адамсберг извади картата си и я лепна на прозореца, изчаквайки съмнението да обземе двамата санитари. После свали стъклото и им подаде картата.

— Полиция — каза той. — Комисар Адамсберг. Криминална бригада. Доведох един прострелян мъж към един и четвърт сутринта. Емил Фьойан, можете да проверите.

По-ниският набра трицифрен номер и се дръпна настрани.

— Окей — каза той. — Потвърждават. Можете да излезете.

Адамсберг излезе от колата, разкърши се, поприглади сакото си.

— Май сте се сражавали — каза високият, внезапно обзет от любопитство. — Изглеждате ужасно. Нямаше как да отгатнем кой сте.

— Съжалявам. Заспал съм, без да усетя.

— Имаме душове и нещо за хапване, ако желаете. Иначе — продължи той, оглеждайки дрехите и може би самия Адамсберг — за останалото нищо не можем да направим.