Фред Варгас - Едно незнайно място

— Благодаря, докторе. Познавате ли момчето за всичко, Емил?

— Играча на морски шах? Забележителен случай. Беше ми пациент. Опърничав е, разбира се, но Водел се интересуваше от него. За три години успях доста да намаля склонността му към насилие.

— И той така каза. Отдаваше това подобрение на възрастта.

— Ами, ами — засмя се лекарят и Адамсберг за миг видя веселото, умно и отзивчиво лице, скрито зад високомерната поза. — Възрастта обикновено усилва неврозите. Но аз лекувам Емил и постепенно стигам до скованите зони, раздвижвам ги, въпреки че хитрото животно отказва да ми даде достъп. Ще го пипна все пак. Майка му го е биела, когато е бил малък, но за нищо на света няма да си го признае. Боготвори я.

— Тогава откъде знаете?

— Тук — каза лекарят и постави показалеца си в основата на черепа на Адамсберг, малко над и вдясно от тила.

При което комисарят усети леко убождане, сякаш показалецът на доктора имаше жило.

— Също интересен случай — полугласно додаде той, — ако позволите.

— Емил ли?

— Вие.

— Мен не са ме били, докторе.

— Не съм казал такова нещо.

Адамсберг се дръпна, отдалечавайки черепа си от любопитството на лекаря.

— Не искам да издавате професионалните си тайни, затова ще ви питам друго. Имаше ли Водел врагове?

— Много. И точно в това беше проблемът. Страшни и дори смъртоносни врагове.

Адамсберг спря на малката алея.

— Не мога да ви цитирам имена — отсече лекарят. — А и би било безполезно. Това няма нищо общо с разследването ви.

Мобилният на Адамсберг зазвъня, комисарят се извини и прие обаждането.

— Лусио — изръмжа той, — знаеш, че съм на работа.

— Никога не съм ти се обаждал, омбре, за пръв път ми е. Ама едно от малките не суче и съвсем е отслабнало. Мислех си, че би могъл може би да го почешеш по челото.

— Не ме интересува, Лусио, нищо не мога да направя. Толкова по-зле за него, ако не суче. Природен закон.

— А ако го приспиш, ако го успокоиш?

— Това няма да го накара да суче, Лусио.

— Голям мръсник си, кучи сине, да знаеш.

— Освен това, Лусио — повиши тон Адамсберг, — не съм магьосник и имам тежък ден.

— Аз също. Можеш ли да си представиш, не успявам да си запаля цигарата. Понеже не виждам, не уцелвам края й. И дъщеря ми като не ще да ми помогне, аз какво да правя?

Адамсберг прехапа устни. Лекарят се приближи до него и любезно попита:

— Бебе, което не може да суче?

— Коте на пет дни — рязко отвърна Адамсберг.

— Ако събеседникът ви няма нищо против, бих могъл да направя нещо. Несъмнено става дума за проблем е моториката на долната челюст. Това не е непременно природен закон, може да е посттравматичен синдром вследствие на раждането. Трудно ли е било раждането?

— Лусио — извика Адамсберг в слушалката, — да не е едно от двете, дето ги извадихме насила?

— Да, беличкото със сиво в края на опашката. Единственото момиченце.

— Точно така, докторе — потвърди Адамсберг. — Лусио масажираше майката, а аз изтеглих котето за челюстта. Да не съм теглил много силно? Момиче е.

— Къде живее приятелят ви? Ако е съгласен, разбира се — добави той и размаха ръце, сякаш изпитал смирение пред застрашения живот.

— В Париж, тринайсети район.

— Аз съм в седми. Ако искате, да отидем заедно и аз ще я оправя малката. Ако мога, разбира се. Междувременно нека приятелят ви да навлажни цялото й тяло, но без да я мокри.

— Идваме — обяви Адамсберг, който имаше чувството, че дава сигнал за задвижването на полицейска операция. — Навлажни я, но без да я мокриш.

Леко замаян, с неясното усещане, че е изпуснал кормилото и се люшка между побойници, емигранти, лекари и безръки испанци, Адамсберг нареди на лейтенантите си да приключват и качи доктора в колата си.

— Това е гротескно — каза Адамсберг, като излязоха на околовръстното. — Водя ви да лекувате коте, при положение че адът се е стоварил върху Водел.

— Гадно убийство, а? Трябва да ви кажа, че той имаше много пари.

— Да. Всичко ще остане на сина му, предполагам — добави Адамсберг невинно. — Познавате ли го?

— Само през мозъка на таткото. Желание, отказ, желание, отказ и тъй нататък и у единия, и у другия.

— Водел не е искал момче.

— Не искаше да остави след себе си крехко потомство, изложено на милостта на враговете му.

— Какви врагове?

— И да ви кажа, няма да ви помогне. Лудост, усилена от възрастта, вградена в гънките на съществото му. Проблем за лекаря, а не за полицая. Или за пещерняка в случая с Водел.