Фред Варгас - Едно незнайно място

Ноел се обърна и с ръце на кръста посочи с глава къщата.

— И с това мазало там, колко му е съвсем да откачиш. Може би Данглар трябва да го смени, сега, когато вече е почистено. Търси ви Воазне, намерил е фъшкиите на Емил, както рече онова нещастно кретенче Есталер.

Воазне беше поставил пликчето на бялата градинска маса. Адамсберг пое ръкавиците, които му подадоха, отвори пликчето и подуши съдържанието му.

— На етикета пише „конски фъшкии“, но може да е нещо друго.

— Не, това е — каза Адамсберг, като изсипа в ръката си малка кафява люспа. — Не е като онази от къщата. Не е топче.

— Станали са на топчета, когато са се набили между грайферите на ботушите. И са се отлепили заради цялата онази кръв по килимите.

— Във всеки случай, Воазне, не е същият кон. Искам да кажа, не са същите фъшкии, значи не е същият кон.

— Може да има два коня — предположи Жюстен.

— Искам да кажа, не е отглеждан по същия начин. Значи не са същите обувки. Така мисля.

Адамсберг отмести един перчем, който му падаше на челото. Дразнеха го тези истории с обувки. Звънна мобилният му. Ретанкур. Бързо остави пликчето на масата.

— Господин комисар, отече. Емил ми се измъкна на паркинга пред болницата в Гарш. Между нас имаше две линейки. Съжалявам. Жандармите са тук, но не успяват да го локализират.

— Не се впрягайте, лейтенант. Той имаше преднина.

— Мамка му — продължи Ретанкур, — преднина и едно предимство — познава района като петте си пръста. Търчеше по улиците и през градинките, като че ли сам ги беше произвел. Може да се е скрил в някой жив плет. Не виждам как ще го изтръгнем оттам. Освен ако много не огладнее. Аз бях дотук, защото май ми е счупил ребро.

— Къде сте, Виолет? Още в болницата ли?

— Да, ченгетата я обиколиха цялата.

— Покажете онова ребро на лекар.

— Непременно — каза Ретанкур и веднага затвори.

Адамсберг прибра мобилния си. Ретанкур нямаше никакво намерение да отива да я преглеждат.

— Емил й е счупил ребро — каза той. — Сигурно много я боли.

— Пак добре. Можеше да я светне в ташаците.

— Стига, Ноел.

— Не е отглеждан по същия начин, а? — обади се Жюстен.

Адамсберг отново взе пликчето и преглътна репликата си. Ноел не пропускаше да жегне Ретанкур, разправяше наляво и надясно, че тя не е жена, а работно добиче. Докато за Адамсберг Ретанкур не беше жена в обикновения смисъл на думата, защото беше богиня. Многофункционалната богиня на Бригадата със способности, равни по брой на ръцете на Шива, колкото и да са.

— Колко ръце има онази индийска богиня? — попита той, като продължаваше да опипва фъшкиите.

Четиримата лейтенанти поклатиха глави.

— Винаги е така — каза Адамсберг. — Когато го няма Данглар, никой нищо не знае.

Адамсберг прибра фъшкиите в пликчето, затвори го и го подаде на Воазне.

— Освен да му се обадим, за да ни каже. Мисля, че този кон, конят, който е произвел фъшкиите в пликчето, известни като „фъшкиите на Емил“, е отгледан в полето и яде само трева. Мисля, че другият кон, онзи с топчетата от къщата, известни като „фъшкиите на убиеца“, се храни в конюшня със зърнени храни.

— Сериозно? Значи си личи?

— През цялото си детство съм събирал фъшкии за тор. И говежди лайна за огнището. И досега събирам. Мога да ви уверя, Воазне, че различната храна води до различни изпражнения.

— Ясно — съгласи се Воазне.

— Кога ще имаме резултати от лабораторията? — попита Адамсберг, докато набираше номера на Данглар. — Пришпорете ги. По спешност: фъшкии, кърпа, отпечатъци, части от тялото.

Адамсберг се отдалечи, Данглар беше на линия.

— Почти пет часът е, Данглар. Нуждаем се от вас за клането в Гарш. Вече свършихме, прибираме се в Бригадата и преминаваме към обсъждането. А, момент. Колко ръце има индийската богиня? Онази в кръга. Шива.

— Шива не е богиня, господин комисар. Шива е бог.

— Бог? Мъж е — добави комисарят, като се обърна към колегите си. — И колко ръце има? — върна се той към Данглар.

— Зависи как е представен, защото Шива притежава многобройни и противоположни способности, по целия спектър, от унищожителни до благотворни. Може да има две, четири ръце, а може и десет. Зависи какво олицетворява.

— И с две думи, Данглар, какво олицетворява?

— Накратко, „в празнотата, в центъра на Нирвана-Шакти, се намира върховният Шива, чиято същност е празнота“.

Адамсберг беше включил високоговорителя. Той погледна към четиримата си колеги, които изглеждаха не по-малко шашардисани от самия него и му правеха знак да смени темата. Новината, че Шива е мъж, им стигаше за този ден.