Фред Варгас - Едно незнайно място

По-късно се запита — но и на този въпрос не можа да си отговори — дали е бил убедителен.

На земята Мордан се държеше за слабините и издаваше задъхан, плачлив стон. Адамсберг по навик се наведе над него и леко разтърси рамото му в знак на съчувствие.

— Катастрофална операция, Мордан. Не знам какво течно се опитвахте да направите, но следващия път го направете по-добре.

Подкрепян от комисаря, Мордан закуцука към останалата част от екипа. Лейтенант Фроаси беше сменила Ламар и веднага се бе заела с изхранването и с подреждането на обяда върху градинската маса. На Фроаси можеше да се разчита, тя хранеше като на война. Тънка и вечно гладна, Фроаси беше обсебена от мисълта за храна дотолкова, че организира в самото управление укрития, натъпкани с продукти, за които подозираха, че са повече от скривалищата с бяло вино на Данглар. Някои твърдяха, че и след два века, когато бутилките на Данглар отдавна ще са изпразнени, в Бригадата ще има какво да се яде благодарение на тайниците, разпръснати навсякъде из сградата.

Лейтенант Ноел имаше особено мнение за Фроаси. Ноел беше най-бруталният член на екипа, държеше се вулгарно с жените, примитивно с мъжете и презрително със задържаните. Създаваше повече неприятности, отколкото да върши работа, но Данглар смяташе присъствието му за необходимо. Според него Ноел съдържаше в себе си най-лошите черти на ченгето и така помагаше на другите да блеснат. Ноел играеше ролята си с охота. Но чудно, той познаваше по-добре от всеки друг най-интимните тайни на колегите си — било защото елементарният начин, по който се отнасяше с тях, топеше ледовете, било защото минаваше за специалист по мътната вода, та никой не се срамуваше да го допусне до собствената си такава. Та значи Ноел твърдеше, че хранителният проблем на лейтенант Фроаси се дължи на факта, че като била бебе, майка й изпаднала в безсъзнание и я оставила четири дни без кърма. По тази причина Фроаси, хилеше се той, хем си търси цицка, хем дава цицка, затуй не може да качи и един килограм.

Беше петнайсет часът, трябваше да се изчака членовете на екипа да похраносмилат, преди да се оживят и да се осведомят какво точно става навън. Знаеха, че Ретанкур е по следите на заподозрян — и че лошо му се пише на заподозрения — подпомагана от една бригада от Гарш: три коли и четири мотоциклета. Нямаше обаче новини от нея и Адамсберг бе уточнил, че е отлетяла с три минути закъснение след удар в слънчевия възел. И че заподозреният, Емил Сопата, единайсет години в пандиза и сто трийсет и осем официално заведени мариза, е способен да избяга от Ретанкур. Комисарят разказа, без да се впуска в подробности, за спора си с Мордан, предизвикал бягството на Емил. Никой не се сети да попита защо Емил не е ударил и Адамсберг, нито защо Адамсберг не го е подгонил. Ретанкур тичаше два пъти по-бързо от всички мъже в Бригадата и всеки намираше за нормално, че са я оставили да търчи сама. Мордан мрачно чистеше чинията си с хартиена кърпичка. Отдаваха лошото му настроение на тревога за състоянието на тестисите му. Докато набързо преглеждаха досието на Емил, от никого не бе убягнало, че побойникът е съсипал мъжествеността на един автомобилен състезател с един-единствен удар с лакът — бой, донесъл му една година в кафеза и неспазеното задължение да изплати на ищеца немалко обезщетение.

Адамсберг виждаше, че членовете на екипа му са обзети от съмнения и се колебаят между инстинктивната подкрепа, която дължат на поразения в най-нежните си части колега, и налагащото се от обстоятелствата благоразумие. Защото всеки, включително Есталер, съзнаваше, че Мордан неизвестно защо е нарушил правилата, като е уредил задържане под стража, без да се допита до Адамсберг, и с аматьорското си избързване е подплашил заподозрения.

— Кой подреди последните улики в камиона тази сутрин? — попита Адамсберг, докато механично изсипваше в чашата си останалата в една бутилка непрозрачна жълтеникава течност.

— Това е ябълково вино от моя край — обясни му Фроаси. — След отваряне не издържа повече от час, но иначе е чудесно. Помислих си, че може да ни поотпусне.

— Благодаря — каза Адамсберг и отпи от тръпчивото питие.

Защото, освен че се грижеше за храната, Фроаси се опитваше да поддържа общото настроение на едно поне сърдечно равнище, което не беше лесна работа в хронически недоспала си криминална бригада.

— Аз и Фроаси — отвърна Воазне.

— Трябват ми конските фъшкии. Искам да ги видя.