Фред Варгас - Едно незнайно място

— Фъшкиите заминаха за лабораторията още вчера.

— Не тези, Воазне. Другите, от камионетката на Емил.

— Аха — обади се Есталер. — Фъшкиите на Емил.

— Няма проблем — каза Воазне и се изправи. — Те са сред приоритетните улики.

— Да поставим ли под наблюдение старческия дом? — попита Керноркян.

— Да, колкото да спазим правилата. И последният глупак ще се сети, че къщата се наблюдава.

— Той е глупак — каза Мордан, който продължаваше да чисти чинията си.

— Не е — възрази Адамсберг. — Само изпитва носталгия. А носталгията ти подсказва някои идеи.

Адамсберг се поколеба. Имаше почти сигурен начин да хванат Емил — във фермата, където живееше Купидон. Достатъчно бе да поставят на пост двама души и щяха да го приберат в близките дни или след седмица. Комисарят единствен знаеше за съществуването на Купидон и на фермата. Знаеше и приблизителния й адрес, и името на собствениците, като по чудо запечатали се в паметта му. Братовчедите Жеро, три четвърти млечни продукти, една четвърт месо. Отвори уста, но замълча, обзет от съмнения. Дали смяташе Емил за невинен, или искаше да си го върне на Мордан, или от два часа насам, а може би още от Лондон открито бе преминал от другата страна на бариерата заедно с желаещите да прескочат зида, като даваше рамо на бандитите и спъваше работата на силите на реда? Тези въпроси прелетяха през главата му като ято скорци, без да предизвикат дори опит за отговор. Докато останалите ставаха от столовете си, нахранени и информирани, Адамсберг се дръпна встрани и направи знак на лейтенант Ноел. Ако някой знаеше нещо, това беше той.

— Какво му е на Мордан?

— Неприятности.

— И сам мога да се сетя. Какви точно?

— Не ми е работа да ви казвам.

— Жизненоважно е за разследването, Ноел. Сам видяхте. Хайде, давайте.

— Дъщеря му — единствената, слънцето на живота му, грозотия, мен ако питате. Преди два месеца са я пипнали в компанията на шестима чекиджии, надрусани до козирката и самонастанили се в една изоставена сграда покрай южното околовръстно, един от най-смрадливите коптори, в които се събират наркоманчетата от добрите семейства.

— После?

— Шестима чекиджии, един от които гаджето й — дръглив, мърляв и зъл като куче. Боунс, така му викат в бандата. Дванайсет години по-стар от нея е и има сериозна практика в нападенията над старци. Голям гадняр. Иначе е по-скоро хубавец и се е издигнал в йерархията на дилърите. Момичето избягало от къщи, като оставило бележка, и добрият стар Мордан сега си хапе ташаците.

— Как са му те впрочем?

— Обадил се е на лекаря си, казва, че ще разбере вдругиден. Надява се да са оцелели, ама хич не е сигурно с онзи разбойник. Не че Мордан много си служи с тях. Жена му се чука с учителя по музика, та е станал за смях и на кокошките.

— Защо не ми е казал, когато дъщеря му е избягала?

— Ами такъв си е старият сладкодумец. Омайва ни с всякакви истории, а неговите ги пази за себе си. А и по онова време бяхме затънали до гуша в отворените гробове. Пък и, не се обиждайте, но с вас човек не говори лесно.

— И защо?

— Защото не е сигурен дали го слушате. А ако слушате, предполага, че ще забравите. Така че има ли смисъл? Мордан не се опитва да хвърчи из облаците. А вие седите върху тях.

— Знам какво говорят за мен. Но си мисля, че всъщност съм стъпил на земята.

— Но не на същата.

— Добре, Ноел, възможно е. Та? Дъщерята?

— Казва се Елен. Мордан е отишъл в сградата, след като са му се обадили ченгетата от Бисетр, и е попаднал в истински ад, знаете как е. Имало е дори хлапета, които са плюскали кучешки пастет. Едно от тях се е паникьосало и е извикало ченгетата, когато един взел свръхдоза. Забележете, изглежда, че не са лоши кучешките консерви, имали вкус на яхнийка. Щерката на Мордан била здраво надрусана, намерили у нея достатъчно бяло, за да я обвинят в търговия с дрога. За капак имало и оръжие, два пищова и автоматични ножове. С единия от пищовите преди девет месеца е ликвидиран Стъби Даун, шефа на северния квартал. Тогава свидетелите казали, че нападателите били двама, момче и момиче с дълги до задника кестеняви коси.

— Мамка му.

— Накрая са затворили в предварителния трима, включително Елен Мордан.

— Къде е тя сега?

— Във Френ, дават й метадон. Рискува да получи от две до четири години ефективна и много повече, ако е участвала в убийството на Стъби Даун. Мордан казва, че като излезе оттам, ще е свършена. Данглар се опитва да го утеши, като го полива с бяло вино като растение, но това му се отразява много зле. Щом намери малко свободно време, отива там, във Френ, отвън или отвътре, и гледа стените. Какво да ви разправям.