Мехмет Сомер - Убийството на Бусе

Не знам какъв беше смисълът да си припомням всичките тези неща. Настроението ми се беше скапало. Исках да гледам към миналото си с обич и умиление, а всъщност се бях наранила, осъзнавайки някогашната си наивност. Очите ми се насълзиха. По онова време много почитах София. А сега само ме впечатляваше. По-точно ме замайваше. Вече не се стремях да бъда като нея. С времето всеки бе поел по своя път. Тя беше изчистила стила си, а аз бях открила свой собствен. Определено бяхме различни.

Това, което направи, за да ме изплаши, свърши работа. След като събрах всичко, което каза, и размислих, стана ясно, че изнудването е било организирано. Които и да бяха те, не бяха особено добронамерени. Със сигурност и София беше замесена. Защото и самата тя каза, че се страхува. А това показваше, че събитията не са под неин контрол и тя е само част от играта. Може би беше само пионка.

При нормални обстоятелства беше невъзможно да науча какво знае София. А що се отнася до момичетата, те можеха да се жертват заради нея, но никога нямаше да я издадат. Особено пък на мен!

Унесох се с помощта на водката.

Очите ми се отвориха в неестествено ранен за мен час. Докато си пиех сутрешното кафе, прегледах опциите за деня: А. Да изчакам и да видя какво ще се случи. Б. Да опитам да намеря дома на госпожа Сабиха. В. Да се срещна със София или поне да я проследя. Г. Да се занимавам с нещо друго, като за предпочитане е да посъбера разхвърлените вещи.

Не ми хареса нито една от тези възможности. Започнах да преглеждам вестника с намерението да си открия нови опции. Убийството на Бусе/Февзи беше отразено със закъснение в малко каре на днешните всекидневници. Бяха публикували снимка на „Февзи“, взета от личната му карта. На снимката беше човек с изплашен поглед. Никога не бях я виждала в такъв вид.

Смъртта в Коджа Мустафа Паша не беше отразена в пресата. Въпреки всичко разгледах и обявите за смъртни случаи. Нямаше нещо, което да ме заинтригува.

Толкова рано сутринта нямаше начин някой от нашите вече да е на крак. За момичетата на нощта животът започваше най-рано на обяд. Беше излишно да се захващам с делата на фирма „Wish & Fire“. Все още нямах подписан договор с тях. Винаги, когато съм се захващала за нещо, без да има подписан договор, са ме прекарвали, затова открай време съм взела твърдо решение в това отношение. Дори с такива клиенти договор не беше достатъчен, трябваше да платят и сносен аванс, за да вземат работата на сериозно.

Поразходих се малко по сутрешните програми на телевизионните канали. Гостуващите в предаванията домакини ми напомниха за Закръглените бузи. Реших да ги посетя. Може би госпожа Сабиха, която снощи никой не знаеше къде се намира, се е завърнала.

Както ми бяха заръчали, купих голям пакет шоколад за емоционалното заоблено момиче на дома. Купих един и за мен. За из път. За майката взех прясно изпечен кекс от сладкарницата на ъгъла. Нямаше как да отида с празни ръце след казаното снощи за Февзи.

Изведнъж ми хрумна, че ако госпожа Сабиха е жива и ако се е завърнала у дома, ще бъде хубаво да купя нещо и за нея. Веднага елиминирах първата възможност, която ми хрумна — цветя. Не вярвах слепите да разбират от цветя — колкото и ароматни да са те. Замислих се дали съм купувала друг път подарък за сляп човек. Не, не бях купувала. Сетих се за проблемите на възрастните хора, като диабет, високо кръвно, холестерол, атеросклероза, остеопороза, и веднага елиминирах всичко, смятано за допинг — десерти, шоколади и пасти. Одеколон! Да, навремето дори имаше такава традиция. В носталгичното минало по време на празници хората си подаряваха одеколон в шишенца.

Купих едно шишенце лавандулов одеколон от аптеката на пътя. Става ми лошо от лимоновия. Ако не го дам на госпожа Сабиха — което според мен е все още донякъде вероятно, — ще го използвам за себе си. Опаковах го добре. След това се сетих колко ненужни са тези усилия за един сляп човек.

След като се отбих в сладкарницата и аптеката, вече бях стигнала до стоянката на такситата. След поканата: „Заповядай, брато“, се качих в таксито, което беше наред. Обясних на шофьора адреса и открих блок „Тексой“, чиято външна фасада се разпадаше. Установих, че мястото, където Хюсеин паркира предишната нощ, беше на изгоряла сграда. Не ми бе направило впечатление в тъмнината. Това беше причината за миризмата на пушек във въздуха. Напразно бях набедила хората, които палят скара на балконите си.

Грозноватата жена, живееща на партера, беше облегнала големите си цици на възглавница, която бе поставила върху перваза на прозореца. Плетеше на една кука. В същото време си говореше с простиращата жена от втория етаж на отсрещния блок. Темата на разговора бяха мотивите на простряната вече кувертюра. Грозноватата от партера тъкмо казваше, че много ги харесва, и искаше покривката назаем, след като изсъхне, за да си изработи същите. Несъзнателно повдигнах глава и погледнах към харесваната кувертюра. Отвратителна беше. Нямаше нужда да се размножава. Дори размножаването й трябваше да се смята за престъпление.