Агата Кристи - Убийство по Коледа

Полковник Джонсън изкоментира:

— Много любопитно. Какво ще кажете, Поаро.

Поаро попита:

— Мога ли да знам, мистър Сагдън, какви бяха вашите заключения?

Сагдън поглади брада и внимателно отговори:

— Е, хрумнаха ми няколко варианта, но накрая реших, че се касае за следното. И дума не може да става за някаква шега. Диамантите са откраднати. Старият джентълмен просто не знаеше кой го е направил. Сигурно е казал истината, че подозира двама души, от които единият е вероятно от прислугата, а другият — член на семейството.

Поаро одобрително кимна.

— Tres bien. Това обяснява много добре поведението му.

— Оттук и желанието му да се върна по-късно. Той е смятал междувременно да проведе разговор с въпросните хора. Имал е намерение да им каже, че полицията е информирана за случая, но ако откраднатото се върне, той би могъл да потули работата.

Полковникът попита:

— Какво ще стане, ако подозираният отрече кражбата?

— Сигурно е възнамерявал да даде ход на полицейското следствие.

Полковникът сбръчи чело и засука мустак. После продължи с въпрос:

— А защо не е провел този разговор, преди да ви извика?

— Не, не, сър — поклати глава Сагдън. — Нали виждате, ако беше го направил, щеше да излезе, че блъфира. Няма да е убедително. Заподозреният може да си каже, старецът няма да извика полиция, дори и да подозира. Но ако мистър Лий му каже, че вече е уведомил полицията , става ясно, че работата е сериозна и той трябва да реши дали да върне камъните. Още повече икономът е щял да потвърди, че аз току-що съм си тръгнал.

— М-да, разбирам — съгласи се Джонсън. — Имате ли някакви подозрения, Сагдън, кой може да е този „член на семейството“?

— Не, сър.

— И няма никакви улики?

— Нищо, сър.

Джонсън поклати глава.

— Да продължим — каза той.

Сагдън отново си възвърна официалния тон.

— Върнах се обратно в къщата точно в девет и петнадесет. Тъкмо се канех да позвъня, когато чух вик отвътре, след което настъпи голяма суматоха.

Натисках звънеца няколко пъти и дори чуках с чукчето в продължение на три-четири минути. Когато най-сетне прислужникът отвори, разбрах, че се е случило нещо. Той трепереше целият, сякаш щеше да припадне всеки момент. Успя да ми каже на пресекулки, че мистър Лий е бил убит. Аз изтичах на горния етаж и заварих в стаята на мистър Лий ужасна бъркотия. Без съмнение там е имало голяма борба. Мистър Лий лежеше пред камината с прерязано гърло, сред локва кръв.

Полковникът изведнаж каза:

— Не би могъл да го направи сам, нали?

Сагдън поклати глава.

— Невъзможно, сър. Всичко беше с краката нагоре, обърнати мебели, изпочупен порцелан и украшения, а в стаята нямаше и следа от бръснач или нож, с които би могъл да го извърши.

Джонсън каза замислено:

— Да, звучи логично. Имаше ли някой в стаята?

— Почти цялото семейство, сър. Просто стояха.

Джонсън отново попита внезапно:

— Някакви предположения, Сагдън?

Полицейският началник бавно заговори:

— Лоша работа, сър. Според мен, трябва да е някой от семейството. Не виждам как външен човек може да го направи и да избяга навреме.

— А прозореца? Затворен или отворен?

— Прозорците са два. Единият беше затворен и залостен. Другият беше отворен десетина сантиметра отдолу, но залостен в това положение с болт. Аз го пробвах и той не помръдна, явно стои така от години. Освен това стената отвън е гладка и няма пълзящи растения. Не виждам как някой би могъл да излезе оттам.

— Колко врати има стаята?

— Само една. Тя е в края на коридора. Вратата беше заключена отвътре. Когато другите чули шума от борбата и предсмъртния вик на стареца и изтичали горе, наложило се да я разбият, за да влязат вътре.

— И кого намерили в стаята?

— Никого, сър. Единствено стареца, убит само преди няколко минути.

Полковник Джонсън се втренчи в Сагдън и ядосано възкликна:

— Нима искате да ми кажете, Сагдън, че това е един от тези проклети случаи, съществуващи единствено в криминалните романи, където убийството е извършено в заключена стая от някаква явно свръхестествена сила?

Едва доловима усмивка повдигна крайчеца на мустака на Сагдън и той сдържано отговори:

— Не мисля, че е толкова зле, сър.

Полковникът продължи:

— Самоубийство. Това е единствената възможност!

— Къде е оръжието тогава? Не, сър, самоубийството отпада.

— А как е избягал убиецът? Може би през прозореца?

Сагдън поклати глава.