Агата Кристи - Убийство по Коледа

— Никога повече няма да имаме подобен случай! — каза той. — За щастие, отравянето с никотин се среща много рядко.

— Имаше време, когато вие бихте казали, че отравянето е твърде „неанглийско“, неспортсменско, нещо, присъщо само на чужденците — вметна Еркюл Поаро.

— Далеч съм от тази мисъл — отговори префектът. — Отравянията са доста повече, отколкото се предполага, особено с арсеник.

— Сигурно е така.

— Случаите на отравяния са винаги особени — каза Джонсън. — Експертизите са винаги противоречиви, после лекарите винаги са много предпазливи в оценките си. Винаги е трудно да се представи едно такова дело в съда. Не, ако ми е писано да разследвам убийство (боже опази!), предпочитам да е случай, в който няма съмнение относно причината за смъртта.

Поаро кимна.

— Огнестрелна рана, прерязано гърло, строшен череп — това ли са вашите предпочитания?

— Боже мой, предпочитания! Не си мислете, приятелю, че си падам по убийствата! Дано не ми се случи повторно. Както и да е, би трябвало поне сега да сме застраховани.

Поаро скромно поде:

— Моята репутация…

Но Джонсън продължи мисълта си:

— Коледа — каза той. — Време за доброжелателство, мир и любов навсякъде.

Поаро се облегна назад и събра върховете на пръстите си. Погледът му замислено изучаваше домакина.

— Значи, по ваше мнение, Коледа е малко вероятно време за престъпления, така ли?

— Точно това казах.

— Защо?

— Как защо? — учуди се Джонсън. — Нали ви казах току-що — празници, добро настроение и прочие!

Поаро измърмори:

— Вие, британците, сте толкова сантиментални.

Джонсън не отстъпи:

— И какво от това? Какво лошо има да почита човек старите традиции?

— Нищо лошо, дори е очарователно. Но нека да пофантазираме за момент. Вие казвате, че Коледа е време за веселба. Това значи много ядене и много алкохол. Нека си кажем, направо преяждане. А с това идват и стомашни неразположения, които ни правят раздразнителни.

— Престъпленията — намеси се полковник Джонсън — не се извършват от раздразнение.

— Не съм толкова сигурен. Да погледнем от друга страна. Вие казвате, че Коледа носи дух на доброжелателство, просто така е прието. Стари вражди се погребват, непримиримите се примиряват, макар и временно.

Джонсън кимна:

— Заравят томахавката, точно така.

Поаро продължи мисълта си:

— И семействата, забележете, семействата, разделени за цяла година, отново се събират заедно. И точно при тези обстоятелства, не може да не се съгласите, се получава особено напрежение. Хора, които не са настроени дружелюбно, полагат усилия, за да изглеждат дружелюбни. По Коледа хората са лицемерни, макар и в името на добрата традиция. И все пак лицемерни.

— Е, аз не бих казал точно така — усъмни се полковник Джонсън.

Поаро му отправи ослепителна усмивка.

— Не, не! Моля ви! Разбира се, че не вие. Аз го казвам това. Аз се опитвам да ви покажа, че при тези условия на душевно напрежение и физическо неразположение е твърде възможно липсата на симпатия, едва доловима преди, и стари препирни, макар и тривиални, да добият по-сериозен характер. Рано или късно, усилието да бъдат по-любезни, по-склонни към прошка, по-великодушни, отколкото са, кара хората да се държат по съвсем противоположен начин. Те стават по-заядливи, по-груби и като цяло по-неприятни от истинското си аз. Ако сложите бент на потока на естественото си държане, mon ami, рано или късно този бент се разрушава и настъпва катаклизъм!

Погледът на полковника излъчваше съмнение.

— Никога не мога да разбера кога говорите сериозно и кога ме пращате за зелен хайвер — изръмжа той. Поаро се усмихна.

— Не говорих сериозно, ни най-малко. Но в това, което казвам, има истина. Неестествените условия винаги предизвикват съответните реакции.

Прислужникът на полковник Джонсън влезе в стаята.

— Полицейският началник Сагдън на телефона, сър.

— Веднага идвам.

Като се извини, префектът излезе от стаята.

Когато се върна след няколко минути, лицето му беше мрачно и разтревожено.

— Проклятие! — каза той. — Убийство! На Рождество Христово!

Поаро вдигна вежди.

— Сигурно ли е това?

— А? О, няма друго обяснение. Случаят е съвсем ясен — убийство, и то брутално.

— Коя е жертвата?

— Старият Симеон Лий. Един от най-богатите хора тук! Първоначално натрупал състояние в Южна Африка. От злато, или не — диаманти. Вложи куп пари в производството на някаква машинария за минно инженерство, май негово собствено изобретение. Както и да е, тази инвестиция се изплати стократно. Казват, че е два пъти милионер!