Агата Кристи - Убийство по Коледа

— Вратата е заключена! — повтаряше той. — Вратата е заключена!

Хари Лий го избута и на свой ред натисна дръжката.

— Татко! — извика той. — Отвори!

Той вдигна ръка и всички се заслушаха в настъпилото мълчание. Никой не отговори. От стаята не се чуваше нито звук.

На входната врата се позвъни, но никой не обърна внимание.

Стивън Фар каза:

— Налага се да разбием вратата. Няма друг начин.

— Няма да е лесно — каза Хари. — Тези врати са доста солидни.

Те забутаха напразно. Накрая взеха една от дъбовите пейки и я използуваха като таран. Вратата най-после поддаде и с последен трясък пантите се откъртиха и тя падна в стаята.

За миг всички се струпаха на вратата. Надали някой от тях щеше да забрави тази гледка…

Стаята приличаше на бойно поле. Навсякъде се виждаха обърнати тежки мебели, строшени китайски вази. В средата на килима, пред буйния огън в камината, лежеше Симеон Лий сред локва кръв. Кръвта беше оплескала всичко, съвсем като в кланица.

Дочу се как всички поеха въздух и двама проговориха един след друг. Макар и странно, но и двете реплики бяха цитати.

Дейвид Лий каза:

— Господ забавя…

Гласът на Лидия прошепна на пресекулки:

— Кой би помислил, че старецът ще има толкоз много кръв.

Полицейският началник Сагдън звънеше вече трети път. Накрая той отчаяно удари чукчето.

С уплашено лице Уолтър се появи на вратата и широко я отвори.

— А! Ъ-ъ-ъ… — каза той. Изразът на уплаха се смени с облекчение. — Точно звънях в полицията.

— Защо? — строго попита Сагдън. — Какво става тук?

— Старият мистър Лий. Някой го е пречукал…

Сагдън се втурна вътре и затича по стълбите.

Влезе в стаята, без никой да го усети и видя как Пилар се наведе и взе от пода нещо. Дейвид Лий стоеше, закри очите си с ръце.

Всички останали бяха се струпали на малка групичка. Само Алфред Лий бе застанал до тялото на баща си и гледаше надолу с празен поглед.

Джордж важно нареждаше:

— Нищо не бива да се докосва, нищичко, докато не пристигне полицията. Това е много важно.

— Извинете — каза Сагдън.

Той деликатно си проби път между дамите.

Алфред го позна.

— А — каза той. — Вие ли сте, господин началник? Дойдохте много бързо.

— Да, мистър Лий — Сагдън не губеше време в излишни обяснения. — Какво е всичко това?

— Баща ми е убит… — гласът му пресекна.

Магдалин изведнаж захълца истерично.

Сагдън вдигна голямата си ръка в жест, приканващ към внимание, и авторитетно каза:

— Ще бъдат ли всички така любезни да напуснат стаята, освен мистър Лий и… ъ-ъ-ъ… мистър Джордж Лий?

Те бавно и колебливо се заизнизваха към вратата, като овце. Сагдън внезапно се обърна към Пилар:

— Извинете, мис — любезно каза той, — нищо не бива да се докосва или премества.

Тя го гледаше втренчено. Стивън Фар раздразнено се намеси:

— Разбира се, че не. Тя знае това.

Сагдън продължи, все така любезно:

— Не вдигнахте ли нещо от пода преди малко?

С широко отворени очи Пилар попита най-невинно: — Така ли?

Сагдън продължи любезно, но вече с по-твърд тон:

— Да, аз ви видях.

— О!

— Дайте ми го, моля ви. То е в ръката ви.

Пилар отвори дланта си. На нея имаше парченце гума и дребен предмет от дърво. Полицаят ги взе, постави ги в плик и ги сложи в горния си джоб.

— Благодаря ви — каза той и се обърна.

За миг очите на Стивън Фар изразиха изненада и уважение. Сякаш беше подценил едрия полицай.

Те бавно напуснаха стаята и на излизане дочуха Сагдън да казва с официален тон:

— А сега, ако обичате…

— Дървото гори най-добре — каза полковник Джонсън, като хвърли още една цепеница в камината и придърпа стола си към огъня. — Заповядайте — добави той гостоприемно, като кимна към подноса с бутилки и сифона, поставени близо до лакътя на госта му.

Гостът вдигна ръка в учтив жест на отказ. Той предпазливо доближи стола си до буйния огън, макар дълбоко в себе си да вярваше, че дори и да опече стъпалата си (като в средновековна зала за мъчения), това няма да спре студеното течение край раменете му.

Полковник Джонсън, полицейският префект на Мидълшир, можеше да си мисли, че огънят в камината е нещо несравнимо, но Еркюл Поаро беше убеден, че парното отопление е винаги за предпочитане!

— Случаят Картрайт беше нещо изключително — започна домакинът. — Изключителен човек със страхотен чар! Когато го доведохте тук, той направо покори всички ни!

Той поклати глава.