Агата Кристи - Убийство по Коледа

Хорбъри излезе и Хари погледна след него.

— Този приятел подслушва по вратите.

Симеон сви рамене.

— Вероятно.

Алфред забързано влезе.

— Викал си ме, татко.

— Да, седни. Мислех си, че ще трябва да организираме другояче реда вкъщи сега, когато домът ни ще има двама нови обитатели.

— Двама ли?

— Естествено Пилар ще живее тук, а Хари си е дошъл завинаги.

— Хари ще живее тук?

— Защо не, братко? — попита Хари.

Алфред рязко се обърна към него:

— Мисля, че сам разбираш.

— Съжалявам, но не разбирам нищо.

— След всичко, което се случи, след позорната ти постъпка, скандала…

Хари небрежно махна с ръка.

— Всичко това е минало.

— Ти се държа ужасно с татко след всичко, което той направи за теб!

— Виж какво, Алфред, не мислиш ли, че това си е негова работа, а не твоя. Щом той иска да забрави и прости…

— Да, така искам — каза Симеон. — Все пак Хари ми е син, нали, Алфред?

— Да, но аз не одобрявам, заради татко.

Симеон отново отсече:

— Хари остава тук. Това е моето решение. — Той сложи ръка на рамото на Хари. — Аз винаги съм го обичал.

Алфред стана и напусна стаята с побеляло лице.

Хари излезе след него, като се смееше.

Симеон седеше и се смееше тихо. Изведнаж той се стресна и се огледа.

— Кой по дяволите е тук? А, ти ли си, Хорбъри? Друг път недей да се промъкваш така!

— Извинете, сър!

— Както и да е. Слушай сега какво ще ти кажа. Искам всички да дойдат тук след обяда. Всички!

— Да, сър.

— Има още нещо. Когато тръгнат насам, тръгни с тях. И когато стигнете на половината на коридора, повиши глас така, че да те чуя. Измисли някаква причина. Ясно ли е?

— Да, сър.

Хорбъри слезе долу и каза на Тресилиън:

— Ако ме питаш, ще ти кажа, че този път ни очаква наистина весела Коледа.

Тресилиън рязко запита:

— Какво имаш предвид?

— Почакай и ще видиш. Днес е навечерието на Коледа и ми се струва, че ни очакват коледни изненади.

Влязоха в стаята и се спряха на вратата.

Симеон говореше по телефона. Той им махна с ръка.

— Сядайте всички, само за момент да свърша разговора. Чарлтън, Ходжкинс & Брус ли е? Вие ли сте, Чарлтън? Тук е Симеон Лий… Да, нали? Да… Не, искам да ми изготвите ново завещание… Доста време мина, откак направих старото… Тук нещата малко се промениха… Не, не е спешно. Не бих искал да ви развалям празника. Да речем три дни след Коледа? Или по-късно. Елате тук и ще ви кажа какво искам да направите. Не няма нищо! Не съм тръгнал да умирам още!

Той сложи слушалката, после огледа осемте члена на семейството си, изкашля се и каза:

— Всички изглеждате мрачни. Случило ли се е нещо?

Алфред пое инициативата:

— Ти изпрати да ни повикат и…

Симеон го прекъсна:

— О, съжалявам, но не е нещо важно. Да не би да си помислихте, че ще има семеен съвет? Не, днес се чувствувам много уморен, това е всичко. Ще си лягам. Няма нужда никой да идва при мен след вечеря. Искам да съм свеж за Коледа.

Той им се ухили. Джордж почтително каза:

— Разбира се, разбира се.

Старецът започна отново:

— Каква велика стара традиция — Коледа. Укрепва солидарността в семейството. Какво мислиш, Магдалин, скъпа?

Магдалин Лий подскочи. Глуповатата й уста се отвори и затвори. Тя заекна:

— О, да. Да!

Симеон продължи:

— Е, как да кажа… Ти си живяла с пенсиониран морски офицер — той направи пауза, — баща ти. Предполагам, че не си виждала истинска Коледа. За това трябва голямо семейство!

— Ами… да, сигурно е така.

Погледът му се плъзна край нея.

— Не ми се ще да говоря за неприятни неща днес, но нали знаеш, Джордж, страхувам се, че ще трябва да съкратя малко издръжката ти. Разноските тук ще се увеличат.

Джордж силно почервеня.

— Не можеш да направиш това, татко.

Симеон кротко каза:

— Не мога ли?

— Разноските ми са много големи. Много. В този момент едва свързваме двата края. Необходимо е да се правят най-строги икономии.

— Остави икономиите на жена си. Жените много ги бива за това. Те често биха спестили от неща, за които един мъж не би и помислил. А една умела жена би могла да шие сама дрехите си. Моята, си спомням, беше много добра с иглата. Но само с това. Беше добра жена, но глупавичка.

Дейвид подскочи. Баща му каза:

— Седни, момче, ще събориш нещо.

— Моята майка… — извика Дейвид.

— Твоята майка — прекъсна го Симеон — имаше мозък на кокошка! И изглежда, че е предала това свое качество и на децата си. — Той внезапно стана. На бузите му се появиха две червени петна. Гласът му стана висок и писклив. — Вие не струвате и пукнат грош, нито един от вас! До гуша ми е дошло от всички ви! Вие не сте мъже ! Вие сте мърльовци, банда хленчещи мърльовци. Пилар струва колкото двама от вас! Кълна се, сигурно имам по-добър син от вас някъде по света, въпреки че вие сте родени в моето легло!