Уилям Дийл - Еврика

— Нали нямаш нищо против да звънна един телефон? — попита той.

— За теб съм готова на всичко — отвърна Уенди и сложи апарата върху плота.

Броуди поиска от централата да го свържат с шерифството. Обади се Анди Слоун, другият заместник — шериф.

— Обажда се Броуди. Нещо ново?

— Всичко е мирно и кротко. Вкарахме в ареста един тип, набил жена си, моля ти се. Друго няма.

— Бикс там ли е?

Бикс се казваше тъмничарят. Беше загубил единия си крак при битката на Марна, куцукаше и се подпираше на самоделна патерица. Беше душа човек, но правеше ужасно кафе.

— Да.

— Качете се с колата на Хълма и поогледайте, после идете у Делайла. Аз ще хапна и също ще дойда.

— Да не се е случило нещо?

— Не знам. В „Двата орела“ са отседнали четирима въоръжени бабаити, не са от града, пристигнали са с черен форд.

— Ще си отварям очите на четири.

— След час-час и нещо ще се видим в „Приказна гледка“. Броуди затвори, настани се както винаги в ъгловото сепаре и се зачете във вестника, В закусвалнята влязоха неколцина души, които седнаха на тезгяха. Броуди тъкмо си дояждаше пая и допиваше кафето, когато Уенди възкликна:

— Сега я втасахме!

Арни Райкър вървеше с напета походка и размахваше ръце, сякаш е на военен парад, прекосяваше улицата, следван от телохранителя си — русокосия Ларс Шустър, мускулест бивш професионален боксьор, което личеше и от смачкания му нос и щръкнали уши.

— Майко мила, идват насам — простена Уенди. — Никога не се хранят тук.

— Мен ако питаш, надали идват да се хранят. — Кълан вдигна вестника и надзърна през горния му край. — Дръж се с тях, все едно са клиенти като всички останали. Ако почнат да създават неприятности, аз ще се разправям с тях.

Райкър и Шустър влязоха в закусвалнята и седнаха на тезгяха — точно срещу Кълан, който не им обърна внимание, сякаш беше погълнат от спортните страници на вестника.

— Какво обичате? — изчурулика бодро Уенди.

— Твърдят, че си правела страхотно кафе. Страхотно кафе ли правиш, Уенди?

Тя отиде при кафеника, напълни две чаши и ги сложи пред Райкър и Шустър.

— Вие ще кажете — отвърна, все така усмихната. Шустър дори и не погледна чашата. Райкър отпи малко от кафето, завъртя го в устата си и го глътна.

— Ядва се — отбеляза той. — Ще почна да наминавам насам, особено като ме свие шапката. Кафето ми оправя настроението.

— Сега да не би да те е свила?

— И още как. Сигурно си чула, завчера през нощта ми потъна една от лодките. Пак извадихме късмет, че наблизо имало катер на бреговата охрана и са спасили момчетата.

— Наистина голям късмет — съгласи се Уенди. От притеснение вече не я свърташе на едно място.

— Или може би не става дума за късмет — допълни Райкър, след което се завъртя на високия стол при тезгяха и се вторачи в Кълан. — Няма да се учудя, ако първо е довтасала лодка на федералните, които са ми изхвърлили рибата и са ми потопили лодката, а после са повикали ония от бреговата охрана, та да няма удавени.

Кълан не му обърна внимание.

— Случва ми се за втори път. И все в открито море — махна той към океана. — Никога край брега. Не закачат и с пръст мен или хората ми. Не ти ли се вижда малко странно?

Уенди отиде при друг клиент.

— Попитах: „Не ти ли се вижда странно?“ — повтори той. Кълан остави вестника.

— На мен ли говориш?

— Зададох ти въпрос от рода на „ами ако“. Да речем, ами ако тузарите от Хълма са си наумили да ме разкарат, без да предизвикват голямо разследване?

— Нямам и представа за какво ми говориш.

— Нали ти тук браниш реда и закона! Само чакаш Толман да одъртее съвсем и да гушне босилека.

Кълан се подсмихна.

— Не си ли чувал, Райкър, Бък ще живее вечно. И не е ли по-добре да не излизате за риба нощем?

— Я не ме разсмивай.

— Стига си ми подвиквал. Нямам нищо общо с федералните. И не познавам кьорав човек от бреговата охрана.

— Ами ако онова приятелче Бъки има високопоставени приятели? Или Горман. Или някой от другите тежкари на Хълма.

— Нямам понятие, Райкър.

— Нещо не ти вярвам.

— Чудо голямо, като не ми вярваш. Но не ти препоръчвам да ме наричаш лъжец.

Русолявият бабаит понечи да стане.

— Спокойно, Ларс, просто си говорим за въпросите от рода на „ами ако“. Нали, Кълан? Например, ами ако държа дял от „Приказна гледка“? Ще стана съдружник на Делайла и вече никой няма да смее и с пръст да ме закачи.

— Никой няма да смее и с пръст да те закачи, ако получиш например сърдечен удар. Или пък: „ами ако“ някой опре дулото в тлъстия ти задник или ти пръсне черепа?