Уилям Дийл - Еврика

— Получил инфаркт, моля ви се, докато чукал някаква седемнайсетгодишна пикла.

В Лос Фелис четиригодишно момиченце изчезва сутринта от дома си и надвечер го откриват удавено в басейна в задния двор на съседите.

Двайсет и две годишен безработен мексиканец на име Суарес Байлус убива и ограбва четирийсет и две годишна продавачка в „Плод и зеленчук“ и после ни в клин, ни в ръкав застрелва и кученцето й. Сетне открадва форда и, обаче бензинът му свършва и той си тегли куршума.

В западния край на града четирийсет и една годишен морски пехотинец от запаса, който през 1918 година е загубил в окопите крака си, цял ден се черпи в някаква кръчма и когато накрая си тръгва, се подхлъзва пред предната дясна гума на автобус от градския транспорт. Жената, която стои наблизо, припада и някой й задига дамската чанта.

В Уестуд директорът на киносалон удря жена си, задето му е разсипала вечерята, тя му го връща, като забива отзад в тила му касапски нож с двайсетсантиметрово острие. Мъжът хуква навън и се свлича мъртъв на моравата пред очите на дечурлигата. Полицаите заварват току-що овдовялата съпруга да седи на масата в кухнята, да си пафка цигарата и да чете списание „Лук“. Дори им предлага бира.

В Ла Сиенега четирийсет и шест годишен барман получава инфаркт и издъхва, както приготвя с шейкъра мартини.

В залата за пресконференции към отдел „Убийства“ в централното полицейско управление криминалният репортер на жълт лосанджелиски вестник се тюхка, че нямало за какво да пише.

— Ден като всички останали в отдел „Убийства“ — отбелязва дежурният сержант на име Коплин и в края на смяната затваря тетрадката с повикванията и драсва в долния край на страницата времето и датата: 19 ч, 26 май 1941 година.

Ние с колегата Скай Агаси се прибирахме в участъка — вече бяхме закъснели, — когато чухме съобщението по радиостанцията. В тих квартал на име Пасифик Медоус някаква жена се била удавила във ваната.

— Дай да поемем този случай — казах аз, — на две минути път сме.

Направих обратен завой и се отправих на запад към Санта Моника.

— Остави го на колегите от следващата смяна, Зийк, — изръмжа Скай. — И бездруго не ни плащат за извънреден труд.

— Ще ни отнеме най-много половин час — отвърнах, грабнах микрофончето и се свързах по радиостанцията с дежурния в участъка.

Според правилника разглеждахме като убийство всяка смърт, която е настъпила при необичайни обстоятелства или на която не е присъствал никой — поне докато съдебният лекар не установи, че не става дума за насилствена смърт. Като детективи от отдел „Убийства“ бе в реда на нещата да поемем случая.

— Умирам от глад.. Зийк — простена Агаси, който тежеше към сто и двайсет килограма.

Момчетата в отдела ни наричаха зад гърба Лаурел и Харди.

— Ти вечно умираш от глад — отвърнах аз.

Бях с половин педя по-висок и с петдесетина килограма по-лек.

Пасифик Медоус 3 3 Букв. „тихи ливади“ (англ.). — Б. пр. е подвеждащо име. Малкият квартал се бе сгушил в подножието на нисък хълм, отделящ го от Тихия океан. Беше построен на склона на възвишението, възправило се, за да образува един от многото каньони между Лос Анджелис и Долината, така че трудно можеше да се нарече точно ливада. Но с годините наистина се бе превърнал в китен оазис, разположен до огромен бедняшки квартал, още несъвзел се от Голямата депресия.

Къщите в Пасифик Медоус, повечето едноетажни тухлени постройки, макар да не бяха скъпи, изглеждаха така, сякаш току-що са боядисани. Моравите бяха добре поддържани, улиците бяха чисти. В квартала живееха семейства, които преди години са били заможни, но след Голямата депресия бяха започнали да градят живота си наново, от нулата. Това беше квартал, където хората си държаха ключовете под изтривалките.

Подминахме къща, която познавах. Бях идвал тук преди около пет години, точно след като ме повишиха и ме прехвърлиха в отдел „Убийства“, заради случай, в който един мъж беше сложил край на живота си. Беше включил двигателя на стария си автомобил в гаража и зачакал въглеродният окис да сложи край на несретите му.

Заместник — директор на текстилна филма в Ню Джърси, той беше загубил всичко, цели шест години беше се скитал немил-недраг заедно с жена си и децата от място на място, докато най-неочаквано му провървяло и той ся намерил работа като стоковед. За две години успял да се издигне до заместник — директор, печелел достатъчно, наел къща в Медоус и си купил кола на старо. Когато дошло време да го направят директор, вместо него назначили друг.