Уилям Дийл - Еврика

Това било последната капка в чашата на униженията — за кой ли път надеждите му не се сбъднали. Помня как жена му и децата гледаха онемели, със сухи очи, докато две от ченгетата изнасяха от гаража носилката със заметнатия с чаршаф труп — мечтите им за нов живот бяха пометени само с едно завъртане на ключа на двигателя. Агаси също познаваше квартала. Навремето и той смятал да си купи къща тук, после обаче намерил по-хубава на авеню „Отдън“ в Холивуд. Като повечето едри хора имаше добродушно, благо лице, но сега се беше свъсил като буреносен облак — така реагираше на моето, както го наричаше, „натегачество“.

— Тук завий наляво — каза той.

Тухлената къща се падаше на три пресечки от кръстовището — беше хубава, на един етаж, с предна веранда и белосана оградка около двора, разполовен от алеята към входната врата. Лявата част на моравата беше подкастрена, наоколо ухаеше на току-що окосено сено. Другата половина си стоеше недокосната. На алеята бе спрян новичък зелен автомобил марка „Десото“ без петънце по него.

По дворовете бяха наизлезли хора, които гледаха към къщата и си говореха шепнешком. Едно от ченгетата разпитваше мъж и жена в съседния двор и си записваше нещо. Колегата му стоеше пред портичката с ръце на гърба досущ страж край река Стикс. Когато спряхме зад патрулната кола, той дойде да ни посрещне и се представи се като Уорд Кинг, каза, че колегата му се казва Хауел Гарет.

— С какво разполагаме? — поинтересувах се аз. Докато вървяхме към входната врата, Кинг ни запозна в основни линии със случая.

— Жената се казва Върна Виленски. Някъде на четирийсет и пет-петдесет години. Живеела е сама, мъжът й загинал преди четири години при пътна злополука. Къщата е нейна, нанесла се е преди около шестнайсет години. Открила я е съседката. Сега Гарет разговаря с нея и с мъжа и.

— Добре се справяте — похвалих го аз. — Ще се наложи и ние да ги поразпитаме, предайте им да стоят тук. Знаете ли откога жената е мъртва?

— Вероятно от снощи, господине. Агаси погледна часовника си. Беше седем и осемнайсет. Той въздъхна примирено.

Още щом влязохме в къщата, ме блъсна гадната възсладка миризма на смърт. Кинг извади от джоба си бурканче ментов крем и ми го подаде.

— Сигурно ще ви трябва — поясни той.

Гребнах с показалец от мехлема в бурканчето и си сложих малко под носа.

— Божичко, как ги мразя тия дивотии! — последва примера му Скай.

— Знам, знам — уверих го тихо.

Работехме заедно вече три години и почти нямаше нещо, което да не знаем един за друг.

В къщата светеше от чистота. Беше обзаведена със скъпа покъщнина. По стените бяха окачени гравюри на стари майстори, в средата на помещението имаше кожено канапе, срещу него — два фотьойла. До едната стена беше сложена огромна етажерка с вид на антика, подът беше застлан с персийски килим. В единия ъгъл имаше голям скрин от абаносово дърво, върху който се мъдреше грамофон марка „Стендал“. Не разбирам много-много от мебели, но с грамофоните съм наясно. Няма по-добър от „Стендал“, етикетът му би стреснал дори Джон Рокфелер.

Два от прозорците бяха открехнати, пердетата се бяха издули от лекия ветрец.

— Отворих ги да се проветри — обясни Кинг. — Елате насам.

Той включи електрическото фенерче и ни поведе през спалнята с огромно легло с балдахин към банята.

— Честър Уедърспун — възкликнах ни в клин, ни в ръкав.

— Моля? — сепна се Агаси.

— Току-що си спомних името на онзи тип, който преди няколко години се самоуби в същия квартал — казах аз.

— Браво на теб — тросна се Агаси.

— Няма да се оправите без това, сержанте — намеси се Кинг и ми връчи фенерчето. — Бушоните са гръмнали, но не исках да пипам нищо, докато не дойдете.

— Правилно — похвалих го отново. — А Кокалите?

— Ще дойде всеки момент.

Банята беше голяма, някъде три на три. На светлината на фенерчето видяхме голяма старовремска вана с крачка като на грифон, зад нея прозорец със спуснати тъмни щори. От дясно мивка, вградена в шкаф с наслагани по него бурканчета крем, но не от евтините, каквито се продават в „Уълуърт“, сребърен гребен и четка за коса, флаконче парфюм „Шанел 5“, обици на клипсове, тубичка паста за зъби, рисувано на ръка бурканче с фиби. Над мивката имаше аптечка и полица между мивката и шкафчето. Откъм ваната полицата бе откачена от стената и висеше. Отляво беше тоалетната чиния, върху която прилежно бе сгъната хавлия, отстрани — пантофи, и врата, която сигурно води към дрешник, и голямо огледало. До ваната имаше ниска табуретка. На табуретката: свещник, който почти не се виждаше от восъка, покапал от свещта, чаша с един пръст бистра течност, пакет „Честърфийлдс“, запалка от кожа и хром марка „Ронсън“, пепелник. На пода до табуретката бяха метнати две — три списания за кино.