Уилям Дийл - Еврика

В помещението имаше един — единствен човек — Кълан.

Беше разхлабил възела на вратовръзката и беше разкопчал ризата, смокингът висеше на облегалката на стола. Той си пийваше.

Тръгнах към дъното на залата, като пътем подритвах балоните, и спрях при масата с храната — взех си от печеното телешко и ръжения хляб, които полях обилно с майонеза, реквизирах от голямата съдина, напълнена с лед, и бутилка бира „Будвайзер“.

— Ченгето си е ченге — изръмжа Кълан. — Намери ли аванта, никога не отказва.

Седнах срещу него и отпих юнашка глътка от бирата.

— И за капак се налива с бира.

— Само когато се храня — отвърнах и вдигнах шишето за нещо като наздравица.

— За какво пием? За поражението ми?

— Защо не го погледнеш в друга светлина: няколко дни ги държа под пара, изкара им ангелите, а после си вдигна чукалата и се оттегли. Избирателите си заслужават Остърфус и Белдини, или както там се казваха. — Хапнах от месото и хляба и ги полях с бира. — Ако това изобщо е някаква утеха — допълних. — Лично аз щях да гласувам за теб. Щях да строя и половината ченгета в Лос Анджелис да пуснат гласа си за теб.

Той се усмихна тъжно.

— Знаех си, че ония двамата ми кроят нещо. Само се чудя как са се споразумели кой да е губернатор и кой — негов заместник.

Свих рамене.

— Губернатор ще стане онзи, който е държал повече компромати срещу другия.

— Подразбрах, че сте направили в Мендоса голямо шоу — промени Кълан темата.

— Щеше да ти допадне — потвърдих аз. — Опожарихме половината санаториум и изстреляхме повече патрони, отколкото вие през Голямата война. Не ти трябват илюминации по случай националния празник. — Доядох си залъка и допълних: — Райкър е там, където е трябвало да бъде много отдавна. На оня свят.

— Добре се справи, каубой. Казах ти навремето, че си като булдог. Захапеш ли, не пускаш.

— Благодаря. Колкото за протокола — ако Ред не го беше очистил онзи негодник, щях аз да го направя.

Шерифът ме погледна през масата и пусна една от тайнствените си усмивчици. Знаеше какво имам предвид. След като Райкър вече се беше махнал от пътя, щатът щеше да прекрати разследването срещу Кълан за скалъпения процес от едно време. Вече нямаше кой да подава жалба, пък и кого ли го беше грижа. Било, каквото било, това се беше случило преди цели двайсет години, Райкър беше доказал, че е психар и убиец. И накрая наистина беше пратил да убият Уилма Томпсън. Знаех обаче и че докато е жив, Броуди ще носи дамгата на този скалъпен процес.

— Няма да се учудя, ако Остърфелт дори ти предложи да станеш главен прокурор — отбелязах аз.

— Как ли не! — засмя се Кълан. — Само когато слънцето изгрее от запад.

— Защо се отказа толкова лесно? Всички в щата знаят какви негодници са ония двамата.

— Подобна кампания струва луди пари. Повечето щяха да дойдат от джоба на мои приятели.

— Е, бълха ги е ухапала!

— Не мога да направя това, каубой. Не мога да им взимам парите, при положение че знам: невъзможно е да победя.

— Нищо, следващия път — рекох аз. — Дотогава избирателите ще разберат що за стока са ония двамата. Ако това изобщо е важно за теб, смятам, че щеше да бъдеш страхотен губернатор — за година-две. Докато паралиите, политиците и ония, дето дърпат конците, не те вземеха на мушка.

— Мислиш, че са щели да ме вземат на мушка?

— Естествено! За да успееш в политиката, Броуди, трябва да правиш компромиси. А тръгнеш ли да правиш компромиси, ставаш подкупен. После се спускаш стремглаво все надолу — спиране няма.

— Ти си циник.

— Не, реалист. Във всяка професия е така. Някое ченге взима ябълка. После — един долар. После десет, след това седи отзад в полицейския автомобил и в нощта след изборите фалшифицира резултатите: по петдесетачка на глас. За друго не знам, но едно научих за теб — не си от хората, които правят компромиси.

— Вижте го, моля ви се, присмял се хърбел на щърбел! — прихна Кълан. — И как стана така, че теб не успяха да те подкупят?

— Не успяха, защото нямат какво да ми предложат. Не искам нищо. Това, дето го правя, ми стига.

— Всеки иска нещо, каубой.

— Вероятно си прав. Но в моя случай то няма да е с етикетче с цена. В това отношение ние с теб си приличаме. Ти със сигурност искаше да станеш губернатор не заради парите, а за да разгониш оная пасмина в Сакраменто. Или може би греша, Броуди, може би щеше да се задоволиш и с това да им късаш нервите.

— Така и няма да разберем, нали? — отвърна Кълан, все тъй усмихнат.