Уилям Дийл - Еврика

Оставаше ни само едно. Чакълестата алея беше само на десетина метра от югозападния ъгъл на сградата. От третия етаж човек надали можеше да различи колко души има в автомобила. Пък и от стаите с фронтовите сградата се виждаше само от трите страни.

Реших да пратя най-бързите — Ред и Арън, за прекосят на зигзаг моравата под прикритието на дърветата под южния прозорец. През това време Макс Едноокия щеше да отиде с автомобила право при североизточния ъгъл на санаториума, а ние с Лени Едноръкия и Ръсти щяхме да изскочим от колата и да избием с изстрел ключалката на вратата, която Райкър не виждаше.

Вече вътре, щяхме да се насочим към плувния басейн и оттам към стълбището за южната част на постройката. Аз щях да се кача, Ръсти щеше да ме последва и ако извадехме късмет, щяхме да сгащим Райкър на горния етаж, докато Лени и Макс щяха да пазят при вратата за асансьора. Ред и Арън щяха за притичат до сградата и да дойдат да ме прикриват. Тогава Райкър нямаше да има друг избор, освен да се качи на покрива.

Все пак съществуваше едно „ако“. Ами ако Райкър се беше укрил другаде? Ами ако отново се бе качил на яхтата и беше отпратил нанякъде? Ами ако над океана кръжеше самолет, който да го вземе и да го откара в Мексико? Райкър беше психопат и негодник, хладнокръвен убиец. Нямаше закога да се притеснявам за разни „ако“. Трябваше незабавно да действам.

Райкър продължаваше да наблюдава горичката и да се пита какво ли са намислили онези долу. Не беше изключено това да са Кълан и Банън, изсипали се заедно с мощно подкрепление. Ако наистина бяха те, Гилфойл вероятно беше хванат в капан при мотела на Лефтън и бе задържан.

Долу сред дърветата се стрелнаха два черни силуета, които се втурнаха досущ зайци в лунната светлина, ревна и двигателят на единия от автомобилите зад тях.

Колата се насочи към северната част на сградата. Която Райкър не виждаше.

Той нямаше друг избор. Трябваше час по-скоро да се махне от третия етаж и да излезе през втория откъм северната страна! За да отклони вниманието.

Ухилен, изхвърча от апартамента и хукна по коридора. Кълан и Банън оглавяваха списъка на хората, които мразеше до смърт.

Само какво им беше намислил!

Ръсти прихвана с белезниците Ърл към клона на един евкалипт.

— А си гъкнал, а си се превърнал в мърша за моргата — заканих се аз и скочих в автомобила.

Потеглихме със свистящи гуми по чакълестата алея, взехме завоя, при което изпод задницата на колата се разхвърчаха буци пръст, и заковахме. И четиримата изхвърчахме като тапи навън. Вратата беше залостена с резе — всъщност какво ти резе, с огромен метален прът от единия, та чак до другия край. Можеше да се отключи само отвътре с ключ.

— Махай вратата — казах на Ръсти, който завъртя пушката помпа и пантите отхвърчаха.

Нахълтахме вътре и се завтекохме през помещението с басейна към изхода откъм южната страна. Тази врата беше отключена.

Лени и Макс се насочиха към асансьора, а аз последвах Ръсти нагоре към третия етаж, като взимах по две стъпала наведнъж. Стълбището беше с късо рамо, следваха площадка, сетне още едно рамо до площадката на втория етаж и вратата за отделението за душевноболни.

Райкър ни причакваше още на първата площадка. Тъкмо завихме, и гръмна пушечен изстрел, отекнал по тясното стълбище. Бях заглушен, куршумът уцели Ръсти в краката, точно под коляното.

Стрелях възможно най-бързо три пъти, Райкър обаче вече се бе скрил зад ъгъла.

Ръсти се търкулна по стълбите и тупна на площадката, краката му бяха пълни със сачми. Скочих долу и го извлякох точно когато Райкър натисна отново спусъка. Този път куршумът остави върху стената огромна дупка — около метър. И този път Райкър изчезна яко дим.

От лудницата долитаха зловещи писъци. Отпърво бяха един — два, после се разнесе цял хор от ужасени крясъци и викове. Надзърнах иззад ъгъла точно когато Райкър изстреля трети пълен със сачми куршум по ключалката върху вратата на отделението за душевноболни. Натиснах спусъка, но той успя да се шмугне вътре.

Ръсти стенеше от болка. Извадих радиостанцията.

— Обажда се Банън. Ръсти е ранен в краката. Май е засегната артерия. Райкър е в лудницата, тръгна на север. Повикайте лекар и пратете при северната врата още хора. Тръгвам да го гоня.

— Идваме — обеща Макс.

Свалих си сакото, усуках ръкава и прихванах с него бедрото на Ръсти, като използвах дулото на пушката за турникет, за да спра артериалната кръв, шурнала от раната. Ръсти посочи стълбите.