Уилям Дийл - Еврика

Кълан искаше да обезвреди Гилфойл, за да се добере до Райкър. Аз пък исках да заловя Райкър като поръчител на убийството на Върна Виленски.

В мрака над кръгчето светлина около колите забелязах тъничък лъч, Кълан също го видя. Поизправи гръб и загледа как светлината се приближава и откроява очертанията на дърветата.

— Внимание! — рече шерифът.

Лъчът стана по-ярък и прие формата на две обрамчени с ореол кълба. Фарове, преодолели бабунката по пътя.

— Светлина! — разпореди се Кълан.

Фаровете на нашите автомобили се блъснаха в приближаващите светлини като рицари, препуснали един към друг с насочени копия. Първата от задаващите се коли удари спирачки и спря със скърцащи гуми на десетина метра от нас. Следващият автомобил закова на сантиметри и насмалко да се блъсне в нея.

Никой не помръдна. Мъглата около нас продължаваше да се кълби, тласкана от вятъра.

Кълан разкъса угарката от цигарата, изсипа останалия тютюн, направи от хартията търкалце и го лапна.

— Гилфойл тук ли е? — ревна той. — Или не му стиска сам да си свърши мръсната работа?

Мина цяла минута, докато предната врата откъм страната на шофьора се отвори и навън се показа дълъг крак, последван от огромното туловище на Гилфойл. Той се взря във фаровете. Беше облечен в жълт костюм с жилетка, носеше вратовръзка на цветя. Бе килнал кафявото бомбе, между устните му висеше забравена пура. Той затръшна вратата и рече високо:

— Никой да не мърда, докато не кажа.

Пъхна палци в джобчетата на жилетката, мина бавно пред черния кадилак, с който беше дошъл, и се подпря на предния калник.

Извади пурата и се изплю в краката на Кълан.

— Какво търсиш тук с бойскаутите си? — ухили се той. — Да не би да ви дават шерифските значки, задето сте се научили да пикаете и на тъмно?

— Не — отвърна Кълан, — дават ни ги да залавяме негодници като теб.

Гилфойл се свъси. Заснова напред — назад отстрани на кадилака, накрая спря и сложи десен крак на стъпалото. Изпод сакото му застрашително проблесна автомат.

— Внимавайте, левичар е — предупредих аз тихо Кълан.

Докато той отклоняваше вниманието на ирландеца грубиян, Боби Арън спря зад двата автомобила на мафиотите и ги заклещи.

Гилфойл погледна колата на Арън, после пак се извърна към Кълан. Върху лицето му се изписа тревога.

— Какво става тук, да го вземат мътните? — подвикна ядосан той.

Кълан бръкна в задния си джоб и извади заповедта за задържането му.

— Ето заповедта за арестуването ти, подписана е от съдията Грей от Върховния съд на щата — излъга Кълан. — На драго сърце бих ти я показал, но ти не знаещ да четеш.

— Защо пък ще ме арестуваш?

— За съучастничество в убийство, извършено по особено жесток начин, за укриване на издирвани престъпници, за това, че в Лос Анджелис си се опитал да убиеш двама полицаи. Да продължавам ли?

— Нямаш право да ме задържаш — ухили се Гилфойл.

— Имам, и още как, намираш се в моя окръг — подсмихна се и Кълан. Погледна през рамо и рече: — Покажи му, Макс.

Едноокият заместник-шериф насочи светлината отстрани на пакарда: при пътя, на десетина — дванайсет метра пред автомобила на Гилфойл имаше табела, на която пишеше: ГРАНИЦА НА ОКРЪГА.

Челюстта на Гилфойл се разтрепери.

— Ей, Ръсти — подвикна Кълан, без да сваля очи от другия мъж, — я му покажи на тоя дебелоглавец какъв почетен гост си имаме!

Ръсти отвори вратата на рецепцията в мотела на Лефтън и издърпа навън Ърл. Той погледна Гилфойл.

— Ето го и Ърл, други доказателства не ни трябват — отбеляза Кълан. — Поиграхме си с него на викторина. Знаеш ли как се играе на викторина, Гилфойл? Аз го питам например кое е по-голямо от песъчинка, но по-малко от грахово зърно, и той отвръща: „Мозъкът на Гилфойл.“

Кълан извади от джоба си чифт белезници и ги вдигна, така че те взеха да се поклащат досущ примки в светлината на фаровете.

— Пресегни се с дясната ръка, извади патлака и го метни на земята — заповяда той.

Чух как вдясно се зарежда оръжие.

Забелязах, че някой в колата на Гилфойл се размърдва.

— Или хвърляй оръжието, или сам ще ти го отнема — предупреди спокойно Кълан.

Гилфойл продължи да стои като попарен. Пръстите на лявата му ръка заиграха.

— Ей, момчета! — извика Кълан към хората на Гилфойл. — Не се дръжте като глупаци. Обкръжени сте. Хвърлете пушкалата и никой няма да пострада.

Пристъпи към едрия мафиот, който посегна светкавично с лявата ръка към автомата.

Кълан обаче приклекна и извади пистолета от кобура. Дръпна петлето, вдигна оръжието и стреля.