Уилям Дийл - Еврика

— Благодаря ти — рекох му аз. — Обади се на капитана — да идва. — Обърнах се към гангстера: — Давай ютията, инак същото ще те сполети и теб.

Той разкопча сакото, извади от кобура пищов четирийсет и пети калибър и го метна на пода.

— Обърни се и почвай да подпираш ей тази стена там. Радиостанцията на Ред изпука.

— Тук е чисто — съобщи той. — Един мъртъв, един обезвреден. Убили са Чарли Лефтън.

— Как се казваш? — попитах аз плъшока.

— Ърл — изпелтечи той, после се обърна и опря ръце на стената.

Знаеше си урока. Претърсих го и извадих портфейл и сгъваем нож. Отстъпих на около метър и половина, придърпах с крак един от столовете, вдигнах пистолета на Ърл и го хвърлих върху писалището. Седнах с лице към облегалката на стола, закрепих на нея дясната ръка, с която държах пистолета, а с лявата се заех да преглеждам съдържанието на портфейла. На шофьорската книжка пишеше, че мъжът се казвал Ърл Хършман, от Бостън, на трийсет и две години, висок метър и шейсет и осем и тежал шейсет килограма. В портфейла имаше и служебна карта, от която разбрах, че въпросният Хършман е заместник-шериф на окръг Пасифико. На визитната му картичка пък пишеше, че бил „съдружник“ в адвокатска кантора „Брофи, Майърс и Рагсдейл“. Отсъдих, че „съдружник“ ще рече частен детектив с разрешително да носи оръжие. Освен документите в портфейла намерих две стодоларови банкноти и четири от по един долар.

Върнах всичко в портфейла, сложих го на бюрото до лакътя си и натиснах копчето на ножа. С трясък се показа петнайсетсантиметрово острие, наточено и от двете страни като бръснач, с връх, остър като игла. Забих върха в писалището, натиснах копчето, острието се прибра и аз оставих ножа до портфейла.

— Хайде, Ърл, обърни се, седни и сложи ръце на тила. Той се подчини.

— Браво на теб — похвалих го аз. — Ще играем на викторина само с един въпрос. Бих ти задал два, но се съмнявам, че вие с мъртвото ти приятелче знаете защо са ви пратили да очистите Чарли Лефтън. Ето защо ще ти задам само един въпрос. Кой плаща за всичко това?

Отговорът се свеждаше до тъп поглед.

— Когато капитанът дойде, ще смъкнем щорите и ще опърлим лицето ти ей с оная лампа горе — предупредих го аз. — После той ще направи каквото трябва, та разговорът да потръгне.

Отново нищо. Ърл гледаше тъпо — не ти трябва пън.

— Чувствам се длъжен да ти кажа, че Кълан и Лефтън са служили заедно в морската пехота — допълних аз. — И двамата са били ранени, но Лефтън е успял да пренесе Кълан до лазарета. Помисли си върху това, докато го чакаме да дойде.

Това бе истина само отчасти. Лефтън беше пренесъл и бе спасил не Кълан, а моя шеф, Мориарити.

Ърл дори не трепна, само прокара език по устните си.

Пътят отвън бе озарен от ярките фарове на Кълан, който спря с гръм и трясък пред мотела. След него отпред закова втора кола. Шерифът изскочи като тапа от автомобила и се завтече към нас. После видя Чарли Лефтън, проснат върху площадката. Ред го беше извадил от водата. Устните на Кълан се разтрепериха от гняв. Той се обърна, каза на Ръсти нещо, което не чух, шофьорът отвори багажника на пакарда и се върна с одеяло. Кълан заметна с него трупа на Лефтън, извади едната му ръка, подържа я и пророни нещо.

Вдигна очи към рецепцията, върху лицето му се четеше безумие. Изправи се, дойде на пътеката пред мотела и нахълта като хала при нас. Погледна Хършман, после мен. След това видя отсечената китка и трупа в ъгъла.

— Малко се позабавихме, а? — каза Кълан на Ред, който отговори, като раздалечи на около половин сантиметър палец и показалец.

— Далмъс? — попита Кълан. Свих рамене.

— Няма го тук.

При нас дойдоха още две ченгета. Кълан нареди на единия да донесе от някоя стая одеяло. Заметна с него мъртвеца, след като му взе портфейла.

— Казва се Лио Грувър — съобщи шерифът. — От Балтимор.

Метна потрфейла върху писалището, при другите карти и документи за самоличност и арсенала от оръжие. Отиде при Хършман, сграбчи го за ризата, дръпна го да стане и му фрасна дясно кроше, от което чак мен ме заболя. Хършман отхвърча като тапа насред помещението и се приземи по гръб. Изплю кръв и погледна Кълан със страх в очите.

— Ах, ти, негодник такъв — възкликна Кълан, след което пак го сграбчи и го вдигна на крака.

— По-кротко — намесих се аз — Той е единственият свидетел, който ни е останал.

— Няма да го убивам — отвърна шерифът. — Но ще се постарая поне да го заболи.

Цапардоса още веднъж Хършман, който се свлече, претърколи се и се просна по корем.