Уилям Дийл - Еврика

— Лично мен повече ме вълнува Далмъс — възразих аз. — Ако е на яхтата заедно с Райкър, вече е труп.

— Ако е бил в Мендоса, Гилфойл отдавна го е извел на риба — съгласи се с мен Кълан.

— И така, какъв е планът?

— Трябва да обезвредим шайката на Гилфойл и да претърсим „Шулър“. Ако Райкър е там, ще го заловим и ще го предадем на онези от щатския съд — те да се разправят с него.

— По силите ли ни е?

Мерил събра пръсти и отсъди мъдро:

— Дано Далмъс все още е жив и го заловим, после ще се споразумеем с него да предаде Райкър. В противен случай го чака смъртна присъда.

— А ако Далмъс е мъртъв?

— Тогава Райкър няма да се даде току — така, ще има да хвърчи перушина — отвърна с леден глас Кълан. — Трябва да примамим някак Гилфойл да се махне от Мендоса. Излезе ли от града, ще го сгащим лесно, ще го попритиснем и ще му покажем заповедта за обиск.

— И как възнамеряваш да го направим? В този момент телефонът иззвъня.

На вратата се почука и в стаята надзърна мъжът от охраната.

— Прощавайте, капитане, но ви търсят по спешност. Ще прехвърлим разговора тук.

След миг телефонът иззвъня отново. Кълан посочи втората слушалка. Вдигнах я и я затулих с длан — да не се чува дъхът ми.

— Обажда се Чарли Лефтън, капитане. — В гласа му се долавяше страх. — Видях, че към кея се приближава яхта, мисля, че…

После се чу тропот, сякаш се преобърна стол, и линията се разпадна.

Кълан затръшна слушалката. Рече на Мерил:

— Брет, ти се погрижи всички тук да са щастливи. — После се обърна към мен: — Да вървим, каубой!

Пред шерифството вече чакаха четири автомобила. Там бяха и Ред Канарата, Макс, Лени Левака и Ръсти заедно с още четирима заместник — шерифи, които не познавах. Кълан ги представи набързо: Боби Арън, мъж малко над петдесетте, горе — долу колкото мен на ръст, приличаше на хитра лисица, Ханк Фостър, як младеж с кестенява коса и крива усмивка, бабаит на име Джо Брейди, който само ми кимна и можеше да е и на четирийсет, и на петдесет, имаше лице, съсухрено и загоряло като на пастир, и още един младеж на име Ранди Олдфийлд, който приличаше на бивш страничен съдия по американски футбол.

Кълан беше разпрострял върху капака на пакарда карта на окръга. Пътят южно от Мендоса следваше крайбрежието, при мотела на Лефтън правеше чупка, после продължаваше отново покрай брега. И от двете страни на мотела имаше гъста гора, разпростряла се на петстотин-шестстотин метра.

— Ето какво ще правим — подхвана Кълан. — Смятаме, че Райкър е спрял с яхтата при мотела на Лефтън. Там вечно има мъгла, затова внимавайте. Боби, вие с Брейди взимате единия автомобил, отивате при мотела и проверявате дали там има някого. После отбивате от шосето и спирате ето тук, на черния път зад постройките.

Както разбрах по-късно, Боби Арън бил индианец от племето на апачите, навремето полицай в резерват. Някакъв индианец избягал от резервата в Аризона и Арън го спипал в една пивница чак в Еврика. Кълан бил толкова възхитен от него, че начаса го назначил при себе си. Джо Брейди беше такъв, на какъвто приличаше — бивш кравар.

— Ти, Ред, взимаш една от радиостанциите и отиваш през гората на брега на океана. Проверяваш дали…

— И аз ще отида с него — отсякох. — За мен също е важно да проверя.

Ред Канарата погледна Кълан и поклати едва доловимо глава. Шерифът се позамисли, после рече:

— Добре. Но стой зад Ред и прави каквото ти каже. Разговаряйте само със знаци, да не би да се издадете, ако там наистина има някой. Вземете радиостанция и ако ви е възможно, поддържайте връзка с нас. — Той се обърна към останалите от малката ни дружина. — Ние ще се спотаим ето тук — посочи той върху картата място на около километър и половина от мотела. — Ще изчакаме Ред и Банън да разузнаят. Ако е чисто, прекосяваме границата на окръга и аз се опитвам да прилъжа Гилфойл да дойде в мотела. Вече съм извадил заповед за задържането му — за укриване на опасен престъпник. Показвам му я, после хич няма да им цепим басма. Някакви въпроси?

Въпроси нямаше.

— Дайте тогава да не се бавим повече. Арън се качи на една от колите и отпраши.

Ред Канарата напълно си заслужаваше прякора. Беше висок най-малко метър и деветдесет и пет и имаше телосложението на фадрома. Мургава кожа, черна коса, очи, които вечно бяха нащрек. Носеше в кобура на рамото трийсет и осем калибров пищов, на колана му бе закачен нож в калъф, толкова голям, че с него преспокойно можеше да заколи и бик.

Потеглихме с моя автомобил, после спряхме сред дърветата и тръгнахме пеш през гората.