Уилям Дийл - Еврика

Ред безшумно се промушваше между дънерите. Аз го следвах буквално по петите и се стараех да не вдигам и най-малкия шум. От време на време мъжът спираше, коленичеше и се ослушваше. Сетне продължавахме нататък. След петнайсетина минути излязохме на полянката. В мотела беше истинско мъртвило. Светеше само на рецепцията. Спотаихме се в шубрака и Ред начаса забеляза нещо. Припълзя вдясно, към морето, и отново застина. Повика ме с ръка. Отидох с пълзене при него.

Точно под нас, в заливчето пред мотела, Чарли Лефтън лежеше с лицето надолу във водата, върху гърба му се аленееше рана.

Стиснах зъби толкова силно, че чак ме заболяха.

Вратата на рецепцията се отвори и отвътре излезе човек. Застана в мрака, встрани от светлината, процеждаща се през вратата, и запали цигара. После излезе и втори мъж, който се изправи до първия. Говориха си нещо минута-две, но не чувахме какво.

Първият беше облечен в сив костюм. Другият приличаше на палячо. Костюмираният беше нисък и слаб, с лице като на пор, носеше бомбе. Вторият беше в торбести панталони и крещяща спортна риза, беше с къдрава рижа коса. Слабият изглеждаше спокоен, докато другият явно бе доста притеснен, току подскачаше като ужилен. Кльощавият посочи рецепцията и двамата се върнаха вътре.

Хенри Далмъс не се виждаше.

Посочих към себе си, сетне към подпорите под мотела, за да покажа, че смятам да се промъкна дотам, да изляза от другата страна и да избия с ритник вратата. През това време Ред щеше да чака в долния край на стълбите за пътеката около постройките и щом чуеше, че избивам вратата, да притича при мен.

Той обаче поклати глава. Беше получил други нареждания.

Посочих надолу към Лефтън, сетне към двамата в рецепцията. Ред схвана какво му обяснявам. Предлагах му компромис. Веднага щом избия вратата, той да се свърже с Кълан и да му каже да напада — все едно предвожда кавалерията.

Не оставих на Ред възможност да спори. Претърколих се през тръстиките и притичах до подпорите на мотела, където се запромъквах между дебелите стълбове. По едно време покрай мен се шмугна плъх. Махнах от лицето си полепналите по него паяжини. Някъде в залива отдясно подскочи риба. Поколебах се и зачаках да видя какво ще направят ония двамата горе. Чух нервния да казва:

— Няма страшно, риба. — След миг: — Не ми се вярва тук да дойде някой.

Никакъв отговор. Почаках още малко, после се покатерих предпазливо по подпорите, стъпих на площадката пред бунгалата и се огледах. Откъм моята страна вратата на рецепцията беше затворена. Прехвърлих се през парапета, долепих се до външната стена, извадих лугера и се запитах къде ли е Ред. Сетне преброих до три и нахълтах в кабинета на Лефтън.

Двамата вътре се сепнаха. Слабият дребосък с лице на плъх и плешивееща черна коса имаше най-малките очички, които съм виждал някога. Палячото с шантавата риза и торбестите панталони подскачаше като пуканка — толкова уплашен беше.

Държеше пищов трийсет и осми калибър.

Стояхме и се гледахме.

Никой не помръдваше.

— Къде е Далмъс? — извиках, без да обръщам внимание на клоуна, който продължаваше да стиска с две ръце насочения към мен пистолет.

Отново никакъв отговор.

Палячото се изкиска. Зениците му бяха огромни като палачинки, ръцете му трепереха, пръстът върху спусъка замърда. Скочи ми отдясно и насочи дулото право в лицето ми точно когато Ред Канарата се вмъкна нечуто зад него в помещението. Стискаше ножа. Миг преди червенокосият да стреля, Ред му извика:

— Ей, ти!

Палячото се завъртя като пумпал, през това време ножът на Ред проблесна и описа насочена надолу дъга. Смаян, гангстерът видя как дланта, с която още държеше пистолета, тупва на земята. Още преди да е надал писък, Ред му се нахвърли и заби чак до дръжката ножа точно под ребрата му. Чу се как въздухът му излиза като от спукан плондер. Ред го изрита по гърдите и го запрати през стаята. Палячото се фрасна в писалището на Лефтън и се свлече в ъгъла. Всичко се разигра за четири — пет секунди.

Обърнах се и насочих оръжието към слабия, който беше толкова стъписан от появата на Ред, че стоеше като препариран. Загледа с отворена уста отсечената китка на пода.

— Аха, да натисне спусъка — поясни Ред и кимна към мъртвия.

Отиде при него, избърса ножа в ризата му и го прибра в калъфа. Посочи с показалец първо едното, после и другото си око, сетне и трупа в ъгъла.

— Тресеше се от нерви — поясни той. — В такива случаи човек не може да си позволи да се колебае.