Уилям Дийл - Еврика

Кълан го хвана отзад за пеша на сакото и след като онзи стана, го запрати към стената.

Зашеметен, Хършман го погледна с отворена уста, от която течеше кръв.

— По-кротко, Броуди — повторих аз. — Има да ни разказва много неща.

— Дотук не съм чул и думица от тоя мръсен страхливец. — Приближи се до Хършман, така че лицето му бе най-много на педя — две. — Я да излезем навън, там има повече място — изсъска му Кълан, след което го завъртя и го изтика през вратата.

Тръгнахме след тях по пътеката, където шерифът изрита Хършман и го запрати като Пумпал надолу по стълбите.

Ръсти, Макс и още трима — четирима полицаи наблюдаваха от пет — шест метра, без да се обаждат. Хършман застана на четири крака и запълзя трескаво нанякъде — само и само да е по-далеч от Кълан, който се обърна към мен и протегна ръка.

— Дай патлака — рече ми.

Погледнах го изненадан, той бръкна под сакото ми и извади лугера.

— Какво ти казах бе, човек, дай патлака — повтори.

Тръгна бавно след Хършман. Мафиотът продължи да пълзи нагоре по склона. Точно когато стигна върха, Кълан натисна спусъка. Аз подскочих като ужилен. Пръстта на два — три сантиметра от Хършман се разлетя във всички посоки и той се преобърна по гръб.

— Божичко, не ме убивай! — примоли се.

— Виж ти! — възкликна Кълан. — Той знаел и да говори. — Няма да те убивам, безполезна гадна твар — отсече хладно и тихо Кълан. — Само ще ти прострелям капачките на коленете. Както е тръгнало, нищо чудно да те откарат на инвалидна количка до електрическия стол.

Ърл едва си поемаше дъх, но продължаваше да мълчи.

— Виж какво — тросна се Кълан. — Аз съм стар човек. И колкото повече остарявам, толкова повече си ценя времето. А сега ти ми го губиш. — Шерифът ме погледна и долепи лугера до коляното на Хършман. — Питай го нещо!

— Как се озова от Балтимор чак тук? — рекох аз.

— Наложи се да се изнеса под пара от града — изпелтечи Ърл. — Лошо ми се пишеше, ако него бях направил. Научих за санаториума в Мендоса и звъннах на Гилфойл. Той ми каза — идвай, мой човек, петдесетачка на ден, ако правиш каквото ти наредя. Метнах се на влака и дойдох.

— Кога?

— Преди около месец.

— И после?

— После Гилфойл рече: „След половин месец ще имам работа за теб.“ „Каква?“, питам го. „Да не би да имаш задръжки, за които да не знам?“, подвикна той. Поклатих глава. „Добре тогава — рече ми. — Ще те викна, когато стане време.“

— Продължавай нататък.

— Вчера ми нареди да взема Далмъс и тая откачалка там вътре и да идем с яхтата на кея в Лос Анджелис, където да качим оня тип Райкър.

— Кой управляваше яхтата?

— Не знам. Казваше се „Красавица“.

— Кога се появи Райкър?

— В шест без нещо. С черна лимузина. Не видях кой я кара.

Кълан беше ядосан. Беше стиснал зъби. Сновеше напред — назад пред Ърл. Накрая рече:

— Защо уби приятеля ми?

— Не съм го убил аз. Лио вървеше след него и когато Лефтън ни каза да сме си гледали работата, му тегли куршума.

Кълан пак погледна мафиота. Побързах да се намеся:

— Кой ви плаща да му вършите мръсната работа? — попитах.

Ърл беше плувнал в пот. Обърса с длан устата си.

— Кой ви плаща? — повторих аз.

— Не се справяш добре, мой човек — подвикна Кълан. — Двоумиш се. А си се поколебал отново, а съм забравил капачките на коленете. Ще взема да ти прострелям оная работа, и да приключваме. Пистолетът гръмна, на сантиметър от чатала на Ърл се вдигна гейзерче пръст. Той изпищя и запълзя назад.

— Къде е Далмъс? — казах аз.

— Мъртъв е — започна да заеква Ърл. — Райкър го застреля на яхтата.

— Кой още беше с вас?

— Бяхме аз, онзи вътре, Далмъс и мъжът, който я управляваше.

— Добре, давай нататък.

— Закотвихме край кея в Санта Моника, по едно време се появи големият линкълн и от него слезе Райкър. Качи се на яхтата и разправя: „Дайте да вдигаме гълъбите.“ Само това каза, думица не промълви през следващите два часа, после разправя на Лио да му дадял патлака. Отиде при Далмъс и му тегли куршума. Далмъс се свлече зад борда. Сетне Райкър ни каза нещо от рода на: „Подхлъзна се човекът и падна.“

— Видя ли го как убива Далмъс? — натъртих аз.

— То оставаше да не съм го видял, бях на метър. Направо ме шашна. И Далмъс се изненада.

— Без дъх ме остави, Ърл — намеси се Кълан. — Карай нататък.

— Райкър ми разправя: „Я звънни на тоя Банън и му кажи да дойде при теб в мотела на Лефтън, понеже имаш да му съобщаваш важни неща, но първо искаш да се разберете. Предай му и че ако не дойде сам, няма да те види никога повече.“ После дойдохме в мотела. Ние с Лио поогледахме наоколо. По едно време забелязахме, че Лефтън влиза в рецепцията, Лио го последва и що да види — оня вдига телефона. Направо пощуря, затръпша слушалката и изтика Лефтън навън. Попитах го дали може да ни закара в града, а той отсече да сме си гледали работата, останалото го знаете.