Уилям Дийл - Еврика

— Значи са задигнали и колата на Чарли Лефтън — попита Кълан.

— Да. Райкър съвсем се изнерви, грабна ключовете на Лефтън и ни каза да сме чакали тук и да сме внимавали да не би някой да слухти наоколо.

— А в Мендоса къде живееше? — поинтересувах се аз. — В „Шулър“. Санаториум на две крачки от центъра с плувен басейн. На втория етаж има голямо помещение, там държат лудите, а на горния етаж има четири малки апартамента. Аз живеех в един от тях. Далмъс също. Както и Лио палячото.

— А четвъртият апартамент?

— Беше празен.

— Райкър там ли е сега?

— Честен кръст, не знам. Видях го за пръв път, когато отидохме да го вземем от пристанището. Подминахме Мендоса, защото катерът на бреговата охрана сновеше из залива, и дойдохме тук.

— Колко ти плати? — намеси се пак Кълан. Хършман се поколеба и шерифът отново насочи пистолета към чатала му.

— Двеста за всеки убит — промърмори той. — Каза ми, че ако се появяло ченге на име Банън, щял да ми брои пет стотака, стига да го убия.

— Майко мила! — простена Кълан, сетне дръпна Хършман — да се изправи, и повика Ръсти. — Заведи го в рецепцията.

Тръгнахме след тях. Палячото още си лежеше на пода, краката му стърчаха изпод одеялото.

Кълан тикна Ърл на стола при писалището.

— А сега ме слушай внимателно, Ърл. Ще се обадиш на Гилфойл. Ще му кажеш, че съм дошъл заедно с Банън и с още неколцина. Избухнала е престрелка, ние сме убили Грувър, а теб сме те залостили в рецепцията. И че се нуждаеш незабавно от помощ. Кажи му, че не можещ да удържиш положението, после затвори. Как мислиш, ще запомниш ли всичко това?

Ърл кимна.

Кълан се свърза с телефонистката в централата и й даде номера.

— Наистина ли смяташ, че ще успеем да примамим Гилфойл тук? — попитах аз шерифа.

— И още как! Ще дойде, негодникът му с негодник — усмихна се той. — Топките му са много по-големи от мозъка.

— И какво ще правиш, когато дойде?

— Ще го арестувам за подбудителство и съучастничество, за укриване на избягали престъпници… Сигурен съм, че докато се появи, ще се сетя за още доста неща.

Кълан нареди на хората си да сложат автомобилите един до друг, така че да преградят тесния път. Прати четирима от полицаите в гората — по двама от двете страни на шосето за Мендоса. Ръсти, Макс Едноокия и Ред застанаха зад шерифа — Ръсти и Ред бяха въоръжени с пушки, Макс — с автомат.

— Аз къде да застана?

— Където и да е, само да не е в обсега на стрелбата — отвърна той.

— А, без тия, и аз участвам в играта — възразих.

Бръкнах под светлинното табло на автомобила и взех пушката, извадих от жабката четирийсет и пет калибровия пищов и го втъкнах в колана си. Лугерът беше в кобура под мишницата ми.

Кълан изпъшка отчаяно.

— Хайде, от мен да мине — рече ми. — Отвори вратата на пакарда откъм волана, смъкни стъклото и застани отзад — и нареди на останалите: — Никаква стрелба, ако не се налага. Оставете аз да се разправям с Гилфойл. Ако другите напират да се бием, ги засичаме с кръстосан огън.

Кълан свали смокинга, остави го внимателно върху предната седалка на колата и запретна десния си ръкав до лакътя. Извади от вътрешния джоб на смокинга заповедта за задържането на Райкър и я пъхна в задния джоб на панталона си. Измъкна изпод седалката дървено сандъче, отвори го и взе револвер с шест патрона в светлокафяв калъф. Извади го от калъфа, завъртя цилиндъра и провери дали е зареден, сетне пак го пусна в калъфа, който прикачи отстрани на бедрото си, като го прихвана отзад за крака си.

— Угасете фаровете — разпореди се Кълан.

След малко единствената светлинка идваше от яркочервената табела при мотела.

Всичко наоколо беше влажно от мъглата.

Кълан застана пред пакарда, стъпи на калника и отпусна китка върху коляното си.

Всички очи бяха вперени в пътя за Мендоса.

Мъртвешка тишина, нарушавана сегиз-тогиз от щурец, който си вика другарката, или от нощните птици, бъбрещи помежду си.

Зачакахме.

Не ни се наложи да чакаме дълго.

Мъглата запъпли към нас на рехави валма. Затъркаля се чак до коленете ни, притисната от хладния нощен въздух към земята. Светлината на червената неонова табела в хотела я превръщаше в алено сияние, забулило автомобилите.

Кълан пушеше спокойно, без да сваля очи от пътя за Мендоса. Запитах се какво ли му минава през ума. Дали това, че политическата му кариера е съсипана от разкритията за един отколешен скалъпен съдебен процес? Или обратното — че тя ще получи нов тласък, след като се е разбрало какво чудовище е Райкър и как си поръчва смъртта на хора със същата лекота, с която си поръчваме пържола в ресторант? Сега ръцете на Райкър бяха омърсени и с кръвта на Хенри Далмъс. Разполагахме и със свидетел, който да потвърди, че именно Райкър е извършил престъплението.