Уилям Дийл - Еврика

— Това, за което се сещам, лежи на пода — отвърнах аз.

Кокалите и двама кадърни следователи от отдел „Убийства“, които днес се бяха случили на смяна, извършиха огледа и си тръгнах. Бях като вцепенен, мозъкът ми не работеше. Бях се отдалечил на една пресечка от къщата, когато радиостанцията върху светлинното табло изпищя. Грабнах я. Беше Скай.

— Издирвам те под дърво и камък — обясни той възбудено.

— Еди Удс и жена му са мъртви — прекъснах го аз и набързо му разказах какво съм заварил.

— Пасва — възкликна все така възбуден колегата.

— В смисъл?

— Нали ми възложи да мисля? — отвърна Скай. — То какво друго да правя тук, освен да се излежавам, да си ям кашичките и да мисля.

— Е, и?

— Нали спомена, че Райкър четял по четири вестника на ден и помнел всичко до последния ред.

— Да.

— Как тогава е пропуснал първия път снимката на Върна… оная от април?

Трябваха ми само няколко секунди, за да включа накъде бие.

— Давай нататък.

— Щом е прочел за нея през април, защо си е траел, докато не я е видял отново миналата събота?

— Скай, ти си ни гений.

Спомних си и какво е казал шефът на надзирателите Крадок за хората, ходили на свиждане на Райкър.

— Сред последните, които са го посещавали, е и един бивш съкилийник на Райкър, делили близо половин година една килия — поясних аз.

— Как се казва?

— Чакай да се сетя… Точно така, Далмъс. Хенри Далмъс. Излежавал е петгодишна присъда за непредумишлено убийство. След четвъртата са го пуснали.

— Под гаранция ли?

— Да. Преди половин година.

— Не забравяй, че имаме и пръстов отпечатък. Ако тоя Далмъс е съден в съдебен окръг Лос Анджелис, сто на сто разполагаме в архива с негови отпечатъци.

— Отивам да проверя — казах аз.

Проверката ми отне петнайсетина минути. В досието на Далмъс открих снимка на нисък набит мъж с бърнести устни и коса, подстригана на канадска ливада. Криминалистът в отдел „Отпечатъци“ пъхна отпечатъка, който бяхме открили у Виленски, от едната страна на дактилоскопа, от другата сложи един от отпечатъците в досието на Далмъс. След шест проби ме погледна и се ухили.

— Искаш ли да погледнеш? Красота!

Надзърнах. Отпечатъците съвпадаха. Нямаше никакво съмнение.

Нашият убиец се казваше Далмъс.

Свързах се със Скай да му съобщя новината, с молба да си държи езика зад зъбите, докато тя не се появи и по вестниците. Дължах поне това на Джими Перото.

Поръчах във фотографския отдел да направят десетина копия от снимката на Далмъс и тракнах набързо описанието му. После звъннах на Мориарити и му изложих всичко от игла до конец. Никога дотогава не го бях чувал да се киска от удоволствие. Наближаваше четири следобед.

— Далмъс ни трябва жив — казах аз. — Само той може да завърже тенекията за задника на Райкър. Райкър му е платил да очисти Уилма и Еди Удс. За да си отмъсти, че са го натопили. Освен това ще избухне скандал, който Кълан не е в състояние да предотврати и който ще съсипе надеждите му да стане губернатор.

— Дай да звъннем на журналистите, да пуснат новината в късните издания и по радиото — възкликна шефът. — Искаш ли на теб да се падне тази чест?

— Задължен съм на Джими Перото — отвърнах. — Искам да я кажа първо на него, за да изпревари конкуренцията. Веднъж да я пусне, и ще гръмне по всички вестници и станции.

— Какво ще им съобщим?

— Че сме обявили Далмъс за общодържавно издирване. Пръстовият отпечатък, който сме открили у Върна Виленски, е доказателство, че точно той е извършителят. Че издирваме и Райкър, за да го разпитаме. Засега нека не намесваме Мендоса, макар че, мен ако питаш, Райкър се е запътил натам.

— Добре, разкажи всичко това на Пенингтън. Страхотна новина, а, Зий! По обед Райкър излиза на свобода, а четири часа по-късно вече е издирван като съучастник в убийството на същото лице, което не е убил първия път, и на още двама.

Веднага щом шефът затвори, позвъних в редакцията на „Таймс“. Пенингтън тъкмо излизаше, когато го хванах.

— Искаш ли да ти съобщя нещо ново по случая с Райкър? — попитах го аз.

— Трудно ще засенчи онова, което вече зная — отвърна той.

— Това го знае всеки. Сега ще ти дам нещо направо за първа страница, точно под главата.

— Целият съм слух.

— Какво ще кажеш за заглавие от рода на: „Хенри Далмъс, бивш съкилийник на Райкър, издирван за убийството на Уилма Томпсън. Предстои Райкър да бъде разпитан“. И в карето отстрани: „Далмъс е заподозрян и за убийството на частния детектив Бди Удс и на жена му“.