Уилям Дийл - Еврика

— Обсъждал ли е, капитане, господин Райкър делото за убийството на Уилма Томпсън, заведено срещу него?

— Случвало се е.

— И какво е споделял с вас?

— Разказваше за вечерта, все повтаряше, че имало неща, доказващи, че е невинен.

— Вие вярвахте ли му?

— Никой не му вярваше.

— Смятате ли го за опасен затворник?

— Сприхав си е. Лесно се пали. Такива като него избухват с повод и без повод.

— И колко пъти е избухвал, капитане? Крадок помълча, помълча и отговори:

— Нито веднъж.

— Някога да е вдигал скандал, да се е спречквал с други затворници?

— Не, господине, никога.

— Всъщност е отговарял за библиотеката, нали така?

— Точно така. Чете по четири вестника на ден и е в състояние да ви преразкаже някои от материалите дума по дума. Има изумителна памет.

— И дори е научил, някои от затворниците да четат и пишат, нали?

— Да, господине, доколкото си спомням, петима — шестима. Темпълтън се намеси.

— Тези показания, господин Шайлър, имат ли някакво отношение към случая?

— Моят клиент, уважаеми господине, е бил обвинен в тежко престъпление. Според меп е наистина важно, че нито веднъж не е създавал неприятности на надзирателите в затворите, където е лежал: „Сан Куентин“, „Фолсъм“ и „Уеско“. Всъщност е бил примерен затворник, помагал е на съкилийниците си, четял е през цялото време.

— Разбрах, адвокате.

— Благодаря ви, господине — отвърна Шайлър.

Каза на Крадок, че няма повече въпроси към него, отиде при масата и отпи глътка вода. Сетне се извърна към съдебния състав и заяви:

— Господа, зъболекарят на Уилма Томпсън и главният патолог на съдебния окръг са на мнение, че жената, представяла се за Върна Хикс-Виленски, всъщност е била Уилма Томпсън. Помислете, господа. Чухте от детектива, разследващ убийството на госпожа Виленски, че тя се е появила тук, в Лос Анджелис, през двайсет и четвърта, повече от година, след като клиентът ми е бил осъден за убийството на Уилма Томпсън, а също че той и колегите му — другите следователи, не са успели да открият нищо за миналото и живота й преди двайсет и четвърта година. Тази жена все е дошла отнякъде, господа. Предполагам, че през двайсет и втора година Уилма Томпсън не е била убита, че не е имало никакво убийство, въпреки че клиентът ми — Арнолд Райкър, е лежал цели деветнайсет години по щатските затвори именно заради убийството на тази жена. Предполагам също така, господа, че вероятността госпожица Томпсън да не е госпожа Виленски, клони към нулата. Две жени с еднакъв ръст и еднаква зъбна протеза, със същите белези, същата пластична операция на носа и накрая — помислете върху становището на двамата експерти, дали показания, че двете жени всъщност са едно и също лице. И вероятно най-убедителното доказателство: трупът на госпожица Томпсън така и не е бил намерен. Освен това господин Райкър не се вмества в обичайния портрет на хладнокръвния убиец. За деветнайсет години нито веднъж не е създавал неприятности. Учел е съкилийниците си да четат и лишат. Грижел се е за библиотеката. С други думи, по характер не е закоравял престъпник. Затова твърдя, че господин Райкър безусловно е напълно невинен, че не е извършвал убийство, било то предумишлено или непредумишлено, и каквото и да е друго престъпление и затова трябва да бъде пуснат незабавно на свобода. Призоваваме ви да решите дали днес господин Райкър ще напусне залата като свободен човек. Благодаря ви.

Тримата членове на съдебния състав се извиниха и се оттеглиха в задната стаичка.

— И сега какво? — попитах аз Канън.

— Ще вземат решение, ще се свържат с губернатора и ще му докладват какво препоръчват. Ако той се съгласи с мнението им, ще се върнат и ще огласят решението. Ако ли не, ще се наложи Райкър да съди щата и делото му да бъде гледано повторно.

Излязох да изпуша една цигара. Първият човек, когото видях, бе последният, когото исках да виждам, Джим Ленингтън. Той дойде при мен в коридора.

— Хиляди благодарности, мой човек! И това ми било приятел — възкликна той. — Забрави ли какво обеща — че пръв ще научавам всичко по случая?

— Кажи как можех да попреча на Шайлър да съобщи, че ще има съдебно заседание. Пък и съдията издаде заповед доказателствата да не се разгласяват.

— Адвокатът заяви пред всички, че двамата с него сте били в един отбор.

— Да бе, как ли не!

— Все пак трябваше да ме предупредиш. Току — виж Шайлър склонил да даде интервю само на мен.

— Знаеш, Джими, че той не действа така. Съобщава, каквото има да съобщава, едновременно на всички. Не иска да има засегнати, дори сред жълтите издания.