Уилям Дийл - Еврика

Шайлър и Райкър отидоха при масата от другата страна на пътеката. Крадок махна белезниците на Райкър и го натисна твърдо по рамото да седне. После мина зад парапета и се разположи точно зад Райкър с револвера върху коленете си, прикрит с бомбето. Крадок ми беше симпатичен — гледаше си добре работата.

Точно в десет часа се появиха и представителите на губернатора. Влязоха в индийска нишка в залата. Сега в тях бяха и хлябът, и ножът. Пръв дойде Темпълтън, красавец, висок към метър и деветдесет, със стоманеносива коса, костюм за триста долара, шит по поръчка, челюст, по-квадратна и от тази на Дик Трейси, и морал на улична котка. Жените се прехласваха по него. Вече трети мандат беше главен прокурор — можеше да се кандидатира до Второ пришествие и пак щяха да го избират. След него влезе Майк Бъчьр, слаб мъж със съсухрена кожа и очички с натежали клепачи, отговаряше в щатската управа за всички места за лишаване от свобода, навремето бе шеф на полицията в Сан Франциско, а преди това — надзирател в „Сан Куентин“. Беше преживял две разследвания за жестокостта и нечовешките условия в щатските затвори. Последен се появи съдията от Върховния съд на щата Томас Леви, дребосък с месести ръце, бърнести устни и лице, нашарено със старчески петна. Навремето се славеше като един от съдиите, които издават най-много смъртни присъди в Калифорния, сега, макар че преди две години би трябвало да е излязъл в пенсия, беше член на Върховния съд.

Тримата седнаха с лице към залата на масата най-отпред, по средата се разположи Темпълтън.

— Господа — подхвана той, след като чукна с чукчето, за да въдвори ред, — на това заседание трябва да установим дали наскоро починалата жена, известна като Върна Хикс-Виленски, и покойната Уилма Томпсън са едно и също лице. Няма да се занимаваме с фактите около процеса срещу господин Райкър. Ако има престъпления, извършени срещу господин Райкър, и нарушения на закона, с тях по съответния ред ще се занимава разширен състав на съдебните заседатели. Знаем, че господин Райкър е осъден за предумишленото убийство на госпожица Уилма Томпсън. Миналото на господин Райкър преди неговото задържане не ни занимава. Не ни занимават и фактите около самия процес. Не ни интересува и как е починала госпожа Виленски. Ще насочим вниманието си единствено към жалбата, внесена от адвоката Шайлър, а именно, че „през последните двайсет години господин Райкър е бил държан несправедливо в щатски затвор за убийството на Уилма Томпсън, че госпожица Томпсън не е била убита през 1922 година, а се е преименувала на Върна Хикс, през 1924 година е дошла в Лос Анджелис, омъжила се е за Франк Виленски и е живяла тук до смъртта си, настъпила преди десет дни, че вие, господин Шайлър, ще представите доказателства, от които по безспорен начин се вижда, че госпожа Виленски всъщност е била госпожица Томпсън, поради което господин Райкър трябва да бъде освободен незабавно от щатския затвор «Уеско», а съдебната присъда от 1922 година следва да бъде отменена.“ Това ли сте написали в жалбата си, господин Шайлър?

— Да, уважаеми господине — потвърди адвокатът.

— Възнамерявате ли да пледирате в полза на господин Райкър? — попита Темпълтън.

— Да, уважаеми господине.

— Бъдете кратък, говорете по същество, в противен случай ще ви отнема думата. Ясен ли бях?

— Да, уважаеми господине.

— Другата страна представена ли е? — попита Темпълтън. Канън се изправи.

— Аз, уважаеми господине, се казвам Артър Канън и съм градски прокурор. Присъствам тук, за да защитавам интересите на града, понеже със случая е свързан един от нашите детективи. Ала повечето от събитията всъщност са се разиграли извън нашата юрисдикция.

— В такъв случай възразявате ли заседанието да се проведе?

— Не, уважаеми господине, не възразявам.

— Добре. Да започваме, господин Шайлър — рече доста троснато Темпълтън.

Адвокатът се изправи, свали си очилата и тръгна бавно напред — назад пред тримата, като почукваше с рамката по дланта си.

— Готови сме да призовем свидетели и да представим сведения, които ще докажат извън всякакво съмнение, че моят клиент Арнолд Райкър е бил осъден и е лежал цели деветнайсет години в затвора за убийството на госпожица Уилма Томпсън, убийство, каквото според нас изобщо не е имало. На този етап не възнамеряваме да се занимаваме със случилото се през 1922 година. Клиентът ми очевидно е бил несправедливо обвинен, но само главният прокурор и губернаторът имат право да възбудят разследване. Нашата цел днес е да свалим петното от доброто име на моя клиент и да осигурим незабавното му освобождаване от затвора. Ако установите, че доказателствата подкрепят това заключение, ще внеса молба с настояване губернаторът да се разпореди за незабавното и безусловно освобождаване на господин Райкър от щатския затвор „Уеско“, където понастоящем той излежава присъдата. Ако оттук нататък господин Райкър прекара и единединствен ден зад решетките, това ще бъде грубо погазване на закона. Благодаря ви.