Уилям Дийл - Еврика

— Само не увесвай нос, чули. Направи каквото се искаше от теб. Кълан там ли беше?

Поклатих глава.

— Сигурен съм, че в Сакраменто вече умуват как да му подлеят вода. Знаят, че могат да водят за носа Остърфелт или Белини, ако някой от тях стане губернатор. Държат ги и двамата натясно: а са гькнали, а отиват на кино. Но ако спечели Кълан, ония проклетници ще има да патят — в чудо ще се видят. Той ще разкара всички началници на отдели, хора, заемали тези постове едва ли не откакто свят светува, ще им развали политическите игри, направо ще им разкатае фамилията. Животът, Скай, не е котка, винаги пада по гръб, Кълан губи изборите, Райкър излиза на свобода.

— А ние с теб трябва да намерим убиеца — добави Скай. — Сигурно това те човърка. Ако има някой, който наистина да печели от смъртта на жената, то това е Кълан.

— Сетих се за Еди Удс. Логично е да я е очистил той, нали е знаел за Уилма Томпсън. Знаел е коя всъщност е Виленски. Веднъж дори й е превел парите.

— Лично аз не бих насочвал всички стрели срещу Удс.

— Във всеки случай надали ще изпълзиш от леглото, за да ми помогнеш. Скай, това са само догадки. Не мога да го задържа единствено защото ме мъчат предположения.

— Внимавай много.

— Ще държим връзка.

Отскочих до Олимпийската кула, но кабинетът на Удс беше затворен по-здраво и от юмрука на скъперник. Звъннах на дежурния и го помолих да ми намери телефона и адреса на частния детектив — нямаше ги в телефонния указател. Удс живееше сред хълмовете на Холивуд, на няколко пресечки от булевард „Сънсет“. Хубавата му едноетажна къща от тухла и червено дърво се намираше навътре в двора, зад дърветата и храстите. Свърнах с колата по алеята пред къщата, която продължаваше към двуетажния долепен гараж.

Съседката — беше по басмена рокля — поливаше с допотопна лейка лехата прежаднели лилии и карамфили.

— Сигурно са на яхтата — поясни тя, след като слязох от колата. — Не съм ги виждала от завчера.

— Благодаря — рекох й. — Само ще надзърна.

Това не допадна особено на жената и тя загледа как чукам на предната врата и надничам през прозореца на хола. Хвърлих едно око и през прозорчето на гаража. Два автомобила.

Побиха ме тръпки.

Заобиколих зад къщата, рамката с мрежата пред вратата на верандата беше отворена.

После видях дупката.

Хубавичка, добре очертана кръгла дупка, каквито оставят пищовите трийсет и втори калибър, върху стъклото на задната врата.

Кръгчето беше обточено с кехлибарени нишки. С цвят на спечена кръв.

Погледнах през прозореца. До помещението, което приличаше на хол, се стигаше по коридор. Вляво се падаше кухнята, свързана с гаража. Вдясно имаше нещо като ателие, пред което се бяха проснали два крака в карирани панталони.

После през дупката от куршум се просмука въасладката миризма на смърт.

Сърцето ми биеше лудешки — аха да се пръсне, докато вадех шперца и отключвах. Смрадта само дето не ме повали. Притиснах носната кърпа до устата и носа си и влязох на пръсти в къщата.

Еди Удс лежеше по хълбок, бе отметнал едната си ръка, а другата бе затисната от тялото му. Притворените му очи бяха втренчени в стената. Лицето му беше с цвят на засъхнала гипсова мазилка. Светлосинята му риза беше напоена със засъхнала кръв, но двете дупки от куршуми върху гърдите още личаха. Беше издъхнал върху персийския килим.

В дъното на стаята жена му лежеше ничком на пода, опряла буза в другия край на килима. Беше дребничка, към метър и петдесет и пет, с тъмна коса. Навремето сигурно е била хубава. Беше протегнала едната си ръка към телефонния апарат върху масичката до стената. Кафявите й очи бяха широко отворени и в тях бе застинал ужас. Устата й зееше като за писък.

Два куршума в гърба.

— Дявол да го вземе — изругах нечуто, после дадох воля на гнева си: — ДЯВОЛ ДА ГО ВЗЕМЕ!

Изчаках Кокалите да направи първоначалния оглед. Удс и жена му бяха издъхнали преди около трийсет и шест — четирийсет и осем часа от куршуми трийсет и втори калибър. И четирите бяха смъртоносни. Убиецът бе изрязал квадратче в прозореца и го беше отворил.

— Според мен Удс и жена му са минали през гаража и са влезли откъм кухнята — подхвана съдебният лекар. — Убиецът ги е причаквал в коридора. Първо е гръмнал Удс, после и жена му, която се е опитала да се обади по телефона.

— Влязъл е вътре и е дебнел, както у Върна Виленски.

— Да, много търпелив убиец. Ще вземем отпечатъци, пратил съм момчетата да огледат квартала. Сещаш ли се нещо?