Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Нямаше да бъде лишение. Щеше да…

Той ме прекъсна:

— Това е много мило от твоя страна, Натали, и съм трогнат. Но хайде, само погледни това място.

Преди да успея да възразя, той се обърна отново към лейтенант Кеалоха:

— Предложението беше много мило, лейтенант. Но животът ми е в Сан Франциско.

— Е, надявам се, че скоро ще се върнете, за да ни посетите — каза Кеалоха.

— Определено ще дойда — каза Монк, а след това добави с шепот, който само аз чух, — когато кучетата започнат да използват обществени тоалетни.

Двамата отново вечеряхме заедно в „Ройъл Хавайя“. След това Монк се върна в бунгалото, за да свърши с подреждането, а аз отидох в гледащия към плажа бар на хотела, за да опитам още някои от предлаганите там тропически напитки.

Барът се осветяваше от факли и лунна светлина. Имаше оркестър, танцьори на хула, а откъм водата повяваше топъл ветрец. Напитките бяха приятно сладки и изобилни. И което беше най-хубавото от всичко, тъй като повечето от постоянните посетители бяха двойки, бях оставена да се наслаждавам на спокойствие на вечерта, без някой да ме притесни.

Джули ми липсваше, но с радост бих останала още една седмица, ако ми се удадеше възможност. Заради всички неща, случили се от пристигането ни насам, почти не бях имала време да се наслаждавам на курорта или да изучавам острова. И въпреки това, определено се чувствах отпочинала, много повече, отколкото при пристигането си. Сред нощния въздух, музиката и всичките питиета, тази вечер направо можеха да ме изсипят в леглото. Всъщност се върнах в бунгалото, след като прекарах в бара един час, и си легнах доволна.

Рано на другата сутрин ме събуди шумът от плискане в басейна ни. Тъй като аз бях единственият обитател на бунгалото, който плуваше, предположих, че или някой тюлен е успял да се вмъкне в задния ни двор, или някой натрапник е решил да преплува няколко дължини. Сложих си халата за баня и излязох боса навън да видя какво става.

С изненада видях Монк да плува доста прилично по гръб в басейна. Когато ме видя, се усмихна.

— Гмурни се вътре, а аз ще те преследвам — каза.

За пръв път виждах Монк без риза. А ако си даваше сметка, че гледам голото му тяло, това определено не го смущаваше.

— Тръгваме си оттук след два часа — казах. — Не трябва ли да си прибирате багажа?

— Толкова ли е трудно? Просто нахвърляш всичко в един куфар и дръпваш ципа.

Сега разбрах какво става. Монк беше под влияние на наркотици. Сигурно вече беше взел нужната му преди полета доза от диоксинила, предписан му заради обсесивно-натрапчивото разстройство.

— Гладна ли си? — попита той.

— Още не знам. Току-що станах.

— Аз умирам от глад. — Той излезе от басейна. — Бюфетът отваря след пет минути. Да вървим, преди да се е събрала опашка.

Той се огледа за миг, преди да осъзнае, че не си носи хавлиена кърпа.

— Чакайте тук — казах. — Ще ви донеса кърпа.

— Забрави — каза той и тръгна към всекидневната.

— Ще покапете вода из цялата къща.

В отговор на загрижеността ми той махна небрежно с ръка:

— Това е вода, а не киселина. Ще изсъхне за пет минути. Трябва да се научиш да се отпускаш, сладурче.

Монк имаше късмет, че не държах някой тежък предмет.

Взех душ, облякох се и довърших опаковането на багажа. Когато излязох от стаята си, намерих Монк да ме чака, облечен в току-що изпрания си екип за голф, сложил куфарите си до входната врата, готов за тръгване.

Оставихме чантите си при пиколото и отидохме до шведската маса. Вече имаше малка опашка, но се движеше бързо. Монк грабна една чиния и я отрупа с бъркани яйца, бял ориз, наденица, нарязани на кубчета пържени картофи, бекон, шунка, пъпеш и ананас, всичко накуп.

— Не е нужно да вземате всичката храна наведнъж — казах, когато той дойде на масата. — Можете да се връщате за още, колкото пъти искате.

— Страхотно — рече Монк.

Той остави чинията и се върна до шведската маса за нова, която напълни с омлет, сладкиши, американски палачинки, пушена риба, бейгъли, френски палачинки и зърнена закуска „Грейп-Нътс“.

— Сигурен ли сте, че храната ще ви стигне? — попитах.

— Имам добра обмяна на веществата.

— Ако изядете всичко това, направо ще сте готов да заспите зимен сън.

Монк погълна закуската си, като всеки път отхапваше от различно нещо. Все едно сърфираше из телевизионните канали, само че с храна. Не го интересуваше дали корнфлейксът му се смесва с „Грейп Нътс“ или палачинките — със сладкишите. Прокара всичко това с четири чаши кафе „Кона“: кафето също увеличи възбудата му, затвърждавайки и без това вече твърде приповдигнатото настроение, предизвикано от променящата съзнанието таблетка „Диоксинил“.