Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Кой е този мърльо Брайън? — попита Кеалоха. — И за какво му е да ви краде колата?

Обясних на Кеалоха, че сме дошли в Кауаи за сватбата на приятелката ми Кандис, която се бе провалила, че Брайън е смотаният й бивш годеник и че е напуснал острова още преди дни.

— Объркан съм — призна Кеалоха.

— И аз — казах. — Как е възможно тези петна да са петната от колата на Брайън?

И двамата погледнахме Монк.

Той отвърна на погледа ни.

— Да наемем друга кола.

Монк не си направи труда да обяснява какво е намислил. Настоя да го заведем до най-близката агенция за коли под наем, за предпочитане някоя, от която не бяхме наемали кола преди.

Възразих, че ни остава само още една вечер на острова и че е истинско безумие да наемаме друга кола сега. Но на Монк не му пукаше.

Кеалоха ни закара до „Ауто Планет“, единствената останала голяма компания за даване на коли под наем, в която не ни познаваха. Той изчака, докато Монк подложи служителя на изпитанието да му намери възможно най-ново комби.

В крайна сметка се сдобихме с поредния мустанг, съвсем същият като онези, които наемахме преди.

— Сега накъде, господин Монк? — попитах, след като всички документи бяха подписани и всички варианти за застраховка бяха приети.

— Полицейския участък — каза Монк.

— Не беше необходимо да наемате кола, за да стигнете дотам — каза Кеалоха. — И аз можех да ви закарам. Какво ще търсите в участъка?

— Нож — каза Монк. — Най-острият, с който разполагате.

Върнахме се с Кеалоха в полицейския участък и оставихме колата на паркинга. Кеалоха влезе вътре и когато се върна, държеше един от онези грозни ножове, каквито разнасяше Рамбо. Беше толкова остър, та се страхувах, че мога да се порежа само като го гледам.

— Конфискувахме го от един пиян морски пехотинец в Капаа — каза Кеалоха, показвайки ни ножа, когато излязохме от колата. — Така и не се върна да си го прибере.

— С това нещо може и дърво да се отсече — казах.

— Каза, че с него си режел ябълки.

Монк ми направи знак да му дам мокра кърпичка и аз му подадох една.

— Ако си спомняте, някой разби предното стъкло и разпра гюрука на колата на Брайън. — Монк взе ножа от Кеалоха и щателно почисти дръжката с кърпичката, докато говореше. — Когато се върна от автосервиза, не само че предното стъкло и гюрукът бяха поправени, но и седалките бяха сменени.

— Да — казах. — Е, и?

— Но постелките още бяха мръсни. Тогава си помислих, че е странно. Сега не мисля така.

Той ми подаде мръсната кърпичка, отвори вратата откъм шофьорското място и разряза седалката с ножа си.

— Господин Монк! — Изтичах до него. — Какво ви става? Не можете да направите това!

Той вдигна поглед към мен:

— Нали взе застраховката?

— Тя не покрива подобни щети!

Монк сви рамене и продължи да пробива с ножа възглавничките на седалките, все едно по въпроса не беше казано нищо.

— Така ли отстранявате упоритите петна? — попитах, без да си правя труда да крия раздразнението си.

Кеалоха дойде при нас.

— Аз също бих искал да знам, тъй като, технически погледнато, в момента ставам свидетел на престъпление.

— Наетата от Брайън кола беше чисто нова, току-що докарана — каза Монк, докато режеше. — Първия път, когато отидохме в агенцията за коли под наем, там имаше една двойка, връщаща чисто нов мустанг, който беше пострадал в катастрофа. На другия ден нашата кола беше открадната.

— Да, знам всичко това — казах. — Онова, което не проумявам, е защо разпаряте тези седалки.

Той престана да пори и погледна резултата от стореното. Беше раздробил тапицерията, оголвайки пълнежа и пружините. Подът беше посипан с наситнени парченца дунапренова подплата.

— След като нашата кола беше открадната, наехме друг нов мустанг. Няколко часа по-късно някой се блъсна странично в нас. — Монк заобиколи и отиде от другата страна на колата.

— Вие сте прокълнат — каза Кеалоха. — И ако мога да се изразя така, малко луд.

— Възможно е. — Монк отвори вратата откъм мястото на пътника, наведе се навътре и отново започна да разпаря седалките. Държеше се, сякаш това беше най-нормалното поведение на света. — Не това обаче е причината, поради която първата ни кола беше открадната, или поради която във втората се блъсна камион. Всъщност, между всички тези автомобилни катастрофи, кражби и актове на вандализъм има едно общо нещо — всяка от наетите коли е била току-що докарана на острова.

Монк се облегна назад и се усмихна. Разпознах това като усмивката, която се появява на лицето му, когато всичко си пасва и редът е възстановен, както когато подрежда стоките на щанда за млечни продукти в бакалницата по срок на годност. — Или когато разкрива убийство.