Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Как може да гледате така лековато на нещата?

— Не е ли в това целият смисъл на почивката? Би трябвало да пробваш.

— Не сте взели пак едно от онези хапчета, нали?

— Защо ми е да го правя? Освен това си го пазя за обратния полет.

Реших повече да не размишлявам върху причините за късмета си, и да се наслаждавам на деня възможно най-пълно.

На път за ресторанта спряхме на рецепцията, където ни посрещна Тецуо. Каза, че целият персонал още бил в шок заради случилото се с техния шеф Мартин Камакеле. Говорело се, че ще затворят трайно градината за празненства на хотела.

— Мисля, че това е добра идея — каза Монк. — След това е добре да обмислите идеята да сгъвате хавлиените кърпи, вместо да ги навивате. Обърнете гръб на варварството веднъж и завинаги.

Монк попита дали в персонала има нотариус. Имаше, и това беше самият Тецуо. Така че, докато Монк и Тецуо влязоха в офиса да заверят нотариално писмото, аз продължих към шведската маса за закуска. Отивайки натам, погледнах далече напред и видях Дилън Суифт да се качва в една лимузина, която вероятно щеше да го откара до летището. Той се усмихна и лекичко ми помаха. Отговорих на поздрава му с кимване.

Измъкваше се много лесно. Суифт вероятно дори не бе осъзнал колко близо беше до провала на кариерата си. Сега, когато потегляше към Сан Франциско и вече нямаше да се мярка пред погледа ни, Монк можеше и напълно да забрави за него.

Монк толкова се беше отпуснал, че дори не изнесе пред мен, или пред персонала на ресторанта лекция за ужасите от храненето на шведска маса. От друга страна, след проваленото празненство снощи, на Монк този начин вероятно му се струваше хигиеничен и цивилизован, ако се сравнеше с него — или поне му се струваше като стъпка в правилната посока.

Той ядеше пшеничния си корнфлейкс „Чекс“ с прясно мляко, докато аз се насладих на обилна островна закуска от киви, ананас, палачинки с макадамия, залети с кокосов сироп, и чаша прясно кафе „Кона“.

След закуска се върнахме в бунгалото, където се преоблякох по бански. Гърбът ми беше изгорял от слънцето, но не и предната част на тялото ми, затова се намазах със слънцезащитен лосион и се приготвих за хубава слънчева баня.

Монк очакваше с нетърпение пристигането на камериерките. Щом се появиха, той забързано ги отведе във всекидневната за поредния урок по почистване. Сега, когато Камакеле беше вече мъртъв, нямаше кой да му възразява, задето окупира времето и вниманието на камериерките. Той започна с „Теория на чистенето с прахосмукачка“.

— Има три стъпки към успешното почистване с прахосмукачка — обърна се Монк към камериерките. — Оглед. Набелязване. Почистване. Огледайте терена. Набележете си план за атака, а след това почистете с прахосмукачката, придържайки се към плана, независимо от всички препятствия, които се изпречват пътя ви. Нека ви демонстрирам…

Успявах да изключа гласа му от съзнанието си докато четирийсет и пет минути по-късно почистването с прахосмукачката започна и шумът ме принуди да напусна бунгалото. Облякох си тениска и тръгнах на разходка.

Безцелното ми шляене ме отведе покрай Убежището на Китоловеца и не се сдържах да не погледна нагоре към апартамента на Роксан Шоу. Тя беше там, седнала на верандата си, загледана към океана. Съседите й също бяха на верандата си, припичайки се на слънце. Зачудих се дали практикуващата секс с размяна на партньорите двойка вече я е поканила да направят една приятелска тройка.

Продължих нагоре по улицата, като вървях покрай вълнолома. Спрях един-два пъти да погледам големите морски костенурки, които плуваха сред големите камъни и някак успяваха да се опазят да не бъдат смазани от бурно разбиващите се крайбрежни вълни.

Улицата завиваше към Колоа Ландинг — място, където устието на реката се съединяваше с морето. До началото на 20-и век това място било главното пристанище на Кауаи за китоловните кораби и за цялата морска търговия на острова. Калното, гористо място беше популярно сред водолазите и гмуркачите. На мястото на някогашните докове и складове сега имаше разнебитена, построена от вулканични скали барака за даване на екипировка под наем, а на отсрещния бряг — скромен комплекс от апартаменти под наем, обгръщащ края на скалистия нос.

Продължих да вървя, като пресякох бетонния мост над малката река и се отправих на север в посоката, където се намираше Спаутинг Хорн — подобният на гейзер природен феномен нагоре по пътя, — макар че нямах намерение да се отдалечавам чак толкова, обута само с леки сандали. Подминах много домове, полупансиони и апартаменти под наем, разположени покрай назъбения бряг. Тук нямаше плаж, но имаше други преимущества, които компенсираха липсата му — изгледи, които сякаш се простираха отсреща и се губеха чак някъде в безкрайността, и драматичната гледка на прибоя, разбиващ се в скалите сред експлозии от пенливи пръски океанска вода.