Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Нашата домакиня пристъпи в центъра на кръга. Имаше дълга черна коса и корем, плосък като рогозките, върху които щяхме да се храним. Разсеяно докоснах собствения си корем и тогава забелязах, че всички присъстващи жени над осемнайсетгодишна възраст правеха същото.

— Добре дошли в Гранд Кахуна Поипу — каза тя. — Казвам се Кики и ще бъда ваш гид относно всичко, свързано с празника и историите от миналото на Хавай, които ще ви разкажем под формата на музика и танци.

По-нататък тя обясни, че тези увеселения започнали като церемонии, които древните хавайци устройвали, за да отбелязват важни събития и да общуват със своите богове. Първоначално били известни под името aha’ainas , до преди сто и петдесет години, когато някакъв европейски гост на един от празниците сбъркал думата luau , името на ястие, приготвяно от кокосово мляко, листа от таро и пилешко месо с името на самото събитие. И грешката се наложила.

Монк вдигна ръка и в ума ми бързо се мярна споменът за последния път, когато бях стояла в градината за празненства — беше на сватбата на Кандис. Утеших се с факта, че каквото и да направеше тази вечер, не беше възможно да ме смути толкова много като преди.

Би трябвало да проявя по-голяма прозорливост.

— Извинявай, Кики — каза той. — Като говорим за храна, носи се един такъв глупав слух, че ще се храним, седнали на земята.

— Вярно е, сър. Това е традиционен хавайски празник luau . Ще седите на земята до рогозките от lauhala и ще ви сервират автентични хавайски ястия, като например поук. — Тя посочи към купата с месо и каза. — Това е сурова, маринована риба.

— Сурова ли? — Монк изплю задавено думата.

Кики се усмихна:

— Много е вкусна, уверявам ви. Но трябва да призная, че тази вечер не създаваме достатъчно автентична атмосфера. Ако това празненство се провеждаше през 1778, когато капитан Кук посетил островите, щяхме да разполагаме с хавайски духовници, които щяха да предложат първо да сдъвчат месото вместо вас.

Монк ми отправи шокиран поглед, много подобен на онзи, който бе изписан на лицето му в магазина за тениски, сякаш ми натякваше: Нали ти казах . Той отново се обърна към Кики:

— Къде са приборите за хранене?

— Както е било по време на екстравагантните и весели хавайски празненства, на които са се наслаждавали крал Камехамеха Втори и почитаемите му гости, ще се храните с ръце — каза Кики. — Още по-добре, тъкмо ще можете да се насладите на нашето прочуто poi, което се яде с два пръста.

— Добре че дойдох подготвен — прошепна ми Монк, като бръкна в джоба си и ми показа херметична найлонова торбичка, в която имаше комплект прибори.

— Донесли сте ги от бунгалото?

Монк поклати глава:

— От къщи.

Двама хавайци в традиционно облекло, което ще рече почти без дрехи, застанаха при Кики в центъра на кръга. Носеха лопати.

— Основното ястие тази вечер ще бъде печено в трап прасе, което се пече в тази подземна пещ през последните девет часа. — Кики посочи към мястото зад гърба си.

— Тя сочи към земята — каза Монк.

— Да, господин Монк, знам.

Докато Кики говореше, хавайците започнаха да разкопават пясъка зад гърба й. От горещия пясък се издигна дим и мъжете почти веднага започнаха да се потят от горещината.

— В дълбока близо два метра яма, обградена с бананови листа, се поставят горещи камъни. Цяло прасе се осолява и поставя в дупката, покрито с бананови листа, за да се запази топлината, и се заравя.

— Заравя се? — възкликна високо Монк, като пристъпи в средата на кръга и се обърна към останалите туристи: — От нас се очаква да ядем нещо, което са заровили в пръстта? С ръце? Да не ни мислят за диваци?

— Господин Монк, моля ви — казах и го дръпнах назад. — Правите сцена.

— Само чакайте отделът по здравеопазването да научи за това — обърна се Монк към Кики. — Ще затворят това място.

— Правим това от векове — каза развеселено Кики, при което усмивката й дори не трепна.

— И то свършва тази вечер. Ще разкрия пъкленото ви дело, лейди.

— Сър, мога да ви уверя, че няма защо да се боите от печеното в трап прасе.

В този миг една жена в тълпата изпищя ужасено. Когато се обърнахме, видяхме възрастна жена, отстъпваща със залитане назад, приковала широко отворените си очи върху подземната пещ зад Кики. Всички проследиха погледа й.

Двамата хавайци, разтворили очи също толкова широко като старата дама, пуснаха лопатите си и се дръпнаха назад от дупката, която копаеха, за да разкрият пред погледите ни човешка ръка, сгърчена и сварена до тъмночервено, подаваща се изпод димящия пясък.