Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Суифт беше отведен в спешното отделение на болницата „Уилкокс Мемориъл“, където е бил лекуван от травма, свързана с извършеното от него „призоваване на духове“. Не беше уточнено за каква травма става въпрос.

„Ако гласът на Хелън не ни бе направлявал, каза Суифт пред репортерите, убийството й можеше и никога да не бъде разкрито. Радвам се, че успях да изиграя, макар и малка роля за въздаването на справедливост.“

Монк не си направи труда да прочете останалата част от статията. Сгъна внимателно вестника и го остави на една маса.

— Какво съобщение имаше Суифт за мен?

— Видял е ръка с шест пръста.

Монк изви рамене навътре и присви очи. Знаех какво означава това — че премисля фактите, опитва се да сглоби нещата, да види как си пасват… или как не си пасват.

— Кой друг знае за този човек? — попитах.

— Аз, капитан Стотълмейър, лейтенант Дишър и ти — каза Монк. — И убиецът на съпругата ми.

Монк измарширува през фоайето, през мястото около басейна, и отиде право до бунгалото срещу нашето. Заблъска по вратата. Суифт отвори вратата, държейки в едната си ръка торбичка с лед.

— Каква приятна изненада — каза той и се дръпна назад, въвеждайки ни вътре.

Разположението на стаите в бунгалото беше съвсем същото като в нашето, но мебелировката беше значително по-скъпа и типично мъжка, изобилстваща от тъмно дърво коа и кожа. В обстановката не се наблягаше толкова на тропическите флорални мотиви: преобладаваха маслените картини с морска тематика, на които се виждаха платноходи, порещи бурни морета.

— Дойдохме да разберем как се чувствате — каза Монк.

— Изгорих се, докато приготвях закуската — каза Суифт, показвайки ни противния мехур върху ръката си под торбичката с лед, — но иначе съм добре. Обсебването от духове причинява известна загуба на ориентация и болки в главата непосредствено след като се е случило, но обикновено няма никакви трайни физически последствия.

— Мислех си повече за разговорите, които сте провели с пресата — каза Монк. — Изненадан съм, че все още ви е останал глас.

— Колкото по-голяма възможност имам да култивирам сред широката публика разбирането на задгробния живот, толкова по-добре ще могат да се справят със смъртта и скръбта.

Това беше такава гадост, и ме разгневи толкова много, че не успях да се сдържа:

— Опитвате се да трупате капитал от убийството на Хелън Грубър, за да рекламирате себе си, книгите си, семинарите си и телевизионното си шоу. Отвратително е.

— Мислех, че ме познаваш по-добре, Натали.

— И аз така мислех, докато не прочетох какво твърдите във вестника.

— Някой в болницата или някой от онези полицаи е уведомил медиите, не аз. Аз просто отговорих на въпросите им възможно най-честно.

— Може би можете да отговорите на няколко от моите — каза Монк.

— Разбира се.

— Натали каза, че имате съобщение за мен.

Суифт явно се отпусна. Той кимна и седна, правейки ни знак да седнем на дивана срещу него, което ние направихме.

— Надявах се, че ще попитате. След като ви срещнах за пръв път, получих стряскащо видение на ръка с шест пръста. Помислих си, че може би символизира нещо, свързано с убийството на Хелън. Но я видях отново снощи, след като случаят беше разрешен, затова разбрах, че е свързано с вас. Чувствам буквата „Т“ много силно. Има ли някой ваш близък, чието име започва с буквата „Т“?

— Съпругата ми Труди.

— Починала ли е?

Монк кимна:

— Беше убита. От кола бомба.

Чудех се защо Монк продължава играта, давайки на Суифт информация, с която да работи. Дали с това целеше да накара Суифт да проговори, или не беше в състояние да устои на собственото си любопитство, на нуждата си да получи вест от Труди още веднъж, дори ако съобщението беше фалшиво?

— Усещам огромно безсилие, силна несигурност. Труди има нужда да получи отговорите на много въпроси. Дотогава не може да намери истински покой.

— Аз също не мога. С нас винаги е било така — каза Монк. — Винаги сме се чувствали по един и същи начин. Сякаш бяхме един човек, а не двама.

— Това е любовта, господин Монк, най-великата сила във вселената. Тя ни свързва дори в смъртта.

Бях удивена от искреността на признанието на Монк, от това, че беше готов да разкрие толкова много пред човек, на когото нямаше доверие. Монк не просто играеше по свирката на Суифт — той се разкриваше напълно. Това ли беше цената на разобличаването на Суифт, или Монк се надяваше да изникне някоя по-голяма истина?