Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Търсех нещо уникално, което Джули нямаше да може да намери у дома. Разхождах се из магазина, поглеждайки ту едно, ту друго, когато се натъкнах на подбраните тениски „Ред Дърт“. Ровех из тях, опитвайки се да открия някоя с номера на Джули, когато Монк отново се присъедини към мен с пакет в ръка.

— Намерих нещо за нея — каза той.

Погледнах към онова, което държеше:

— Ще й купите клечки за уши?

— Хавайски клечки за уши — уточни той.

— Тя може да си купи същите и у дома — казах.

— Но аз ги купувам оттук.

— Би трябвало да й вземете нещо типично хавайско, например една от тези тениски „Ред Дърт“. Правят ги тук, на място, в Кауаи.

Разказах на Монк историята на тениските. Тя беше почти толкова необичайна, колкото и самите тениски. Ураганът Иники разрушил фабриката за тениски на някакъв тип, наквасвайки целия му инвентар във вода и кал. Това обаче не било такава пълна катастрофа, каквато изглеждало отначало. Той открил, че му харесва уникалният, получен сякаш с помощта на боя цвят, който калта придала на произведените от него дрехи. Затова вместо да изхвърли съсипаната си продукция, той превърнал покритите с петна от пръст дрехи в свой нов бизнес.

— Купуваш й мръсна тениска? — запита невярващо Монк.

— Боядисани са. Не са покрити със спечена кал. Има разлика.

— Не, няма.

— Хората боядисват тениски с какво ли не. Тук продават тениски, боядисани с кафе, бира, индийски коноп, шоколад и вино. Забавно е.

— Отвратително е. Какво правят тук? Носят една тениска в продължение на седмица и после я продават?

— Това не са употребявани тениски — казах. — Никога не са били носени.

Внезапно Монк ясно си даде сметка, че навсякъде около него е пълно с боядисани тениски. Той се сви, като внимаваше да не се докосне с нито една част от тялото си до някоя от тениските, което не беше лесна работа в тесния магазин.

— Защо би искала да купуваш на дъщеря си дрехи, подгизнали от бира, пот и повръщано?

— Не съм казала нищо за пот и повръщано. Да виждате дрехи, боядисани с пот и повръщано?

— Тях вероятно ги пазят за специални случаи — каза Монк. — Например човешки жертвоприношения.

— Не мислите ли, че реакцията ви е малко пресилена?

— Говорим за хора, които купуват мръсни дрехи и се хранят в ресторанти, гъмжащи от гущери. — Монк сниши глас, внимавайки да не го чуе хавайският собственик. — Канибализмът едва ли е изключен.

Свалих две тениски „Ред Дърт“ от витрината и ги вдигнах да ги види Монк.

— Коя ви харесва най-много? Тениската или потничето?

— Мисля, че ще повърна.

Монк се дръпна назад и се отправи към вратата, като с криволичене внимателно си проправяше път през пътеките, сякаш някоя тениска можеше да скочи и да го нападне.

Клетъчният ми телефон иззвъня. Извадих го от чантата си и се обадих.

— Здрасти, Натали — каза капитан Стотълмейър. — Как върви почивката?

Хвърлих поглед към Монк, който стоеше отвън и дишаше дълбоко.

— Страхотно, капитане. Засега се изплъзваме на канибалите. Монк дори успя да разкрие едно убийство.

— И аз така разбрах — каза Стотълмейър.

— Лейтенант Кеалоха ли ви се обади?

— Не, прочетох за това в Кроникъл. Ив Ю Ес Ей Тудей. Освен това го чух по радиото, докато отивах на работа.

— Но господин Монк не е разговарял с никого за това.

— Дилън Суифт обаче е. Откога Монк е започнал да работи с медиуми?

Отново погледнах навън. Монк беше започнал да преподрежда изложените пощенски картички. Новината нямаше да му хареса. На мен също не ми хареса особено.

— Не е — казах.

— Като слуша Суифт, човек не остава с такова впечатление. Разговаряха с него в спешното отделение, където се възстановяваше, след като беше обсебен от духовете, помагащи на Монк.

Почувствах се предадена, използвана и раздразнена.

— Какво каза лейтенант Кеалоха?

— Не е говорил с никого, доколкото знам, но двама от подчинените му униформени полицаи са говорили, и те подкрепят историята на Суифт. Казаха, че започнал да говори на непознати езици или нещо от този род. Ти не знаеш ли за това?

— Не сме чели вестник, нито сме включвали телевизор, откакто пристигнахме тук.

— Но сте били там, нали? Вярно ли е нещо от това, което казва Суифт?

— И да, и не — казах, след това накратко съобщих на Стотълмейър подробностите от срещите ни със Суифт. — Според Монк той е жаден за известност измамник.

— Монк е прав.

— Някак си се надявах този път да не е.

— Знам как се чувстваш — каза капитанът. — Ако от време на време объркваше нещата, това би направило истински чудеса за самочувствието ми.