Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Не мислех за нищо, умът ми беше напълно празен, докато се носех по водата, разпръсквах храна и се възхищавах на ярко оцветените риби, една след друга.

В известен смисъл се чувствах така, сякаш се намирах в изолирана камера. Бяхме само аз и рибите и лекото течение. Намирах се в дълбоко отпуснато състояние на подводен транс, което бе нарушено едва когато подхвърлих малко храна и една змиорка се изстреля от скалите и се заби право в лицето ми, като механична играчка, изскачаща от кутия, когато натиснеш копчето.

Изпищях и рязко се изправих, мъчейки се да намеря опора за краката си, като нагълтах вода и одрасках левия си крак в острата като бръснач повърхност на една вулканична скала.

Едва когато вече стоях там, кашляща и окървавена, с килната настрани маска, осъзнах, че се намирам в дълбока само метър вода.

Все още кашляйки, се запрепъвах към плажа, седнах в плитката крайбрежна вода и си събух плавниците. Когато водата се разплиска и леко се докосна до дългата пет сантиметра порезна рана под коляното ми, за пръв път разбрах от личен опит какво всъщност означава да натрият сол в раната ти. Все едно някой търкаше кожата ми с гъба, направена от късчета стъкло.

Докато се сушах, внимавайки да не изцапам кърпата с кръв, забелязах колко схванат е гърбът ми и колко ме сърби. Не го виждах, но разбрах, че съм получила неприятно слънчево изгаряне. Колко ли часове бях прекарала там, носейки се с лице надолу, докато гърбът ми се е пържил на слънцето? По време на остатъка от почивката нямаше да съм в състояние отново да сложа горнището на банския си. През останалата част от седмицата щях да нося само тениски.

Въпреки неудобството обаче, не помнех кога за последен път съм се чувствала толкова добре или по-истински отпочинала. Събрах си нещата и бавно тръгнах обратно към хотела.

Монк тъкмо извеждаше през входната врата три камериерки, когато влязох през задния вътрешен двор.

— Ще се видим утре. Ако имате някакви въпроси преди това, не се колебайте да ме потърсите — каза Монк и им помаха, докато те си тръгваха с количките прахосмукачките, кофите и парцалите си. — Алоха .

Когато се обърна, очаквах да отклони поглед от стряскащата ми голота. Вместо това обаче той забързано се приближи към мен, гледайки към левия ми крак.

— Какво ти се е случило?

— Гмурках се с шнорхел и си одрасках крака на една скала. Не е голяма работа.

— Не, ако ти харесват неща от рода на инфекция, гангрена и ампутация.

— Не е толкова сериозно, господин Монк.

— Искам да седнеш и да вдигнеш крака си на един стол.

Той ме хвана за рамото и ме отведе до кухненската маса. Докато сядах, забеляза гърба ми. Ако се съди по реакцията му, бихте си помислили, че плътта е била смъкната и че гледа към оголения ми гръбнак.

— Малко поизгорях от слънцето — казах. — Случва се на всички тук.

— Ами направо да се беше поляла с бензин и да си беше драснала клечката! — Той измъкна един стол и аз повдигнах наранения си крак върху него. — Не мърдай.

Монк забърза към стаята си и се върна миг по-късно с малка спортна чанта, която сложи върху масата. Примъкна един стол до мен, извади от чантата чифт хирургически ръкавици и си ги сложи.

— Какво ли има в чантата? — попитах.

— Никога преди не си виждала комплект принадлежности за бръснене?

Извади йод, антисептичен крем, памучни тампони, марли, пинсети, ножици, бинт и медицински материали, достатъчни за оборудване на малка болница.

— Донесли сте всичко това само заради бръсненето?

— Може да се порежа — каза Монк.

— Или да ви прострелят в гърдите и да се наложи сам да вадите куршума.

Той напои един тампон с йод, вдигна го с пинсетите и след това внимателно намаза раната ми. От йода отново усетих смъдене, но не толкова неприятно, както от солената вода.

— Съжалявам — каза Монк, като вдигна поглед към мен. — Но това трябва да се направи.

— Всичко е наред.

Монк държеше крака ми с едната си ръка и обработваше порезната ми рана с другата. Докато превързваше раната, го наблюдавах. Бях дълбоко трогната от този простичък жест, от нежността му. Изчезнала беше всякаква неловкост, породена у него от голотата ми. Загрижеността му за мен беше пропъдила собствените му тревоги. Е, във всеки случай повечето от тях. Все още не ме докосваше без ръкавици.

— Какво правихте, докато аз се гмурках? — попитах го.

— Показвах на камериерките как да почистват с прахосмукачка, да мият пода с парцал и да бършат праха — каза Монк. — Много се забавлявахме.