Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Това, което осъзнах, беше, че камериерките казаха, че Хелън е обожавала пайовете с liliko и ананасите и непрекъснато е носела от тях в бунгалото.

— Хелън също ви каза това, по свой начин — прекъсна го Суифт.

Беше прав. Това си го спомнях.

Монк не му обърна внимание и продължи оттам, където го бяха прекъснали:

— Но къде бяха пайовете? В деня на убийството хладилникът беше празен, а от металните кофи за боклук отвън се носеше мирис на разваляща се храна. Причината е, че Ланс е изхвърлил пайовете, за да направи място за трупа на Хелън.

Сега си спомних миризмата, и как Монк намести рафта на хладилника. Беше прав. Всички улики бяха пред очите ни онази сутрин. Но беше вярно, че Суифт също ни каза всичко, което трябваше да знаем. Следователно решението е било току пред очите ни, но въпреки това не сме го видели.

— Това си го измисляте в момента — каза Ланс. — Нелепо е, и няма доказателства, които да го подкрепят. Защото изобщо не се е случило.

Монк се обърна към Кеалоха:

— Искате ли да кажете на Ланс какво се намерили криминолозите, разследващи местопрестъплението, днес в хладилника?

— Намерихме коса от Хелън Грубър, няколко петънца от кръвта й, следи от хлор, и отпечатъци от краката й по вътрешната стена.

Затова Монк не искаше да ми позволи да сложа пая в хладилника. Било е нехигиенично.

Ланс поклати глава:

— Не, нагласили сте всичко. Не съм я убил.

Суифт внезапно нададе измъчен вой, при което стресна всички ни, и се отпусна на колене, а главата му клюмна.

Монк изпъшка и отиде в кухнята.

Сложих ръка на рамото на Суифт:

— Господин Суифт? Добре ли сте?

Когато повдигна глава, по бузите му се стичаха струйки сълзи.

— Как можа, Ланс? — изрече той с безплътен, определено женствен глас. Побиха ме ледени тръпки. — Аз те обичах. Дадох ти всичко, което искаше.

Ланс се втренчи невярващо в него:

— Хелън?

Роксан започна да хленчи. Беше ми трудно да дишам. Сякаш бях влязла в кадър от филм на ужасите. Кеалоха и полицаите бяха застинали на място. Монк обаче, изглежда, не забелязваше. Той се мотаеше из кухнята, сякаш не се случваше нищо необичайно.

— Какво съм направила, за да заслужа такава жестокост? — изрече Суифт с онзи тих, идващ сякаш от друг свят глас.

Ланс падна на колене пред Суифт и го сграбчи за раменете.

— Хелън, ако това си ти, кажи им истината. Кажи им, че съм невинен.

— Мислех си, че ще бъдем заедно завинаги, но след онова, което направи, ти никога няма да се присъединиш към мен тук. Отиваш право в ада, Ланс.

И веднага щом изрече тези думи, Суифт припадна.

— Хелън! — изпищя Ланс и разтърси Суифт. — Кажи им!

Полицаите сграбчиха Ланс, изправиха го грубо на крака, и му сложиха белезници.

— Запиши името му, Дан-О — каза Кеалоха. — Убийство първа степен.

— Не — викаше Ланс, докато единият полицай го извеждаше навън и му припомняше правата.

— Винаги съм искал да кажа това — рече ухилено Кеалоха.

Другият полицай отведе Роксан, която плачеше тихичко и мърмореше: „Това не е правилно“.

Монк излезе от кухнята с няколко чинии, нож и лопатка за сервиране.

— Някой иска ли малко пай?

— Как можете да мислите за пай точно сега? — попитах. — Не виждате ли, че Суифт припадна?

— Да, представлението си го биваше. Очаквам да видя как главата му се завърта на сто и осемдесет градуса.

Монк остави нещата си, отиде в стаята си и се върна миг по-късно с рулетка.

Кеалоха повика парамедиците по клетъчния си телефон. Сложих възглавница под главата на Суифт, взех мокра хавлиена кърпа и избърсах челото му.

С помощта на рулетката Монк измери обиколката на чинията, за да може да нареже пая на еднакви парчета.

— Суифт наистина ли знаеше за всичко това? — попита ме Кеалоха.

Разказах му за всички образи, които Суифт ни беше описал, твърдейки, че са му подсказани от Хелън, как по-късно бяхме открили значението им във връзка със случая, и как Монк беше обяснил, че всичко това е мошеничество. Когато свърших, чух сирената на линейката, която пътуваше бързо към бунгалото на плажа.

— Всичките обяснения, дадени от вас на така наречените видения на Суифт, са логични, господин Монк — каза Кеалоха. — С изключение на едно. Откъде е знаел, че Хелън е в хладилника?

— Не знаеше — каза Монк. — Говореше за моргата. Той просто извади късмет, че в крайна сметка хладилникът се оказа част от историята.

Миглите на Суифт потрепнаха и той започна да идва отново в съзнание.

— Събуждате се точно навреме, като по поръчка — каза Монк, докато режеше пая. — Какъв шок.