Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Точно когато се канехме да излезем, забелязах пайовете с liliko , изложени до касата. Ако не можех да обядвам там, поне можех да взема със себе си малко от прочутия им десерт.

— Чакайте — казах, когато стигнахме до вратата. — Искам да купя парче пай.

— Не можеш да купиш само едно парче — каза Монк.

— Да, мога — казах, посочвайки към менюто на стената. — Продават го на парче.

— Но ако купиш едно парче, паят няма да бъде цял — възрази той. — Цял пай ще го опропастиш.

— Не, няма. Просто ще продадат още парчета от същия пай.

— Че кой ще си купи парче от пай, от който вече е ядено?

— Аз не завирам лицето си в пая. Те отрязват парчето и аз го изяждам. Изобщо не влизам във физически контакт с останалата част от пая.

— И въпреки това светостта на пая ще бъде поругана.

Изгледах го:

— Светостта на пая ли?

— Трябва да имаш уважение към това. Би трябвало да купиш целия пай — каза Монк. — Така е редно.

— Какво ще правя с цял пай?

— Ще го занесеш в бунгалото и ще го сложиш в хладилника.

— Хладилникът в стаята ми е прекалено малък и претъпкан с… — Прекъснах се сама. Бях забравила, че сега сме отседнали в бунгалото. — Добра идея, господин Монк. Предполагам, още не съм свикнала с мисълта, че сме се преместили. Имаме на разположение цял хладилник, който можем да напълним.

Направих знак на сервитьорката, достатъчно стара да ми бъде прабаба, и поръчах един пай. Тя го сложи в кутия. Точно бърках в чантата си, за да извадя пари и да й платя, когато видях изражението върху лицето на Монк.

Беше изражение на неподправено задоволство, пълна самоувереност и сладка победа.

Не знаех как е станало, но със сигурност знаех, че е станало. За днес бяхме приключили с разглеждането на забележителности и спокойната ми, отпускаща почивка щеше да започне.

Монк беше разрешил случая.

Отидохме право в полицейския участък на Лихуе, за да се срещнем с лейтенант Кеалоха. Монк предложи Кеалоха да разпита отново камериерките и веднага да изпрати отново екип от съдебни експерти в бунгалото, за да огледат един участък, на който не са обърнали внимание първия път.

Кеалоха започна да защитава екипа от съдебни експерти, но не беше необходимо. Никой не би ги обвинил за пропуска им. Би било същото, като да посипваш с прах за вземане на отпечатъци вътрешността на комин. Няма причина да го правиш, освен ако не смяташ, че убиецът е Дядо Коледа.

Чакахме в участъка заедно с Кеалоха, докато неговите хора правеха това, което бе предложил Монк. Умирах от глад, затова Кеалоха подели с мен своето мусуби с шунка с подправки и порцията си ли ханг муи . Монк отказа. Мусубито представляваше парче шунка с подправки върху квадрат от ориз, увито в сушени водорасли. Не беше лошо. Ястието ли ханг муи обаче, което представляваше сушени и осолени плодове, се преглъщаше трудно. Исках да проявя учтивост, затова го преглътнах с усмивка и дори си взех второ парче.

Исках да върна услугата, като поделя пая си с Кеалоха, но Монк не ми позволи. Каза, че паят му трябвал за нещо.

Затова, отегчена и изгаряща от нетърпение да хапна нещо сладко, за да отмия от устата си вкуса на ли ханг муи , аз ги оставих двамата и се отправих надолу по улицата към една барачка, където сервираха хавайски сладолед „Шейв Айс“ с шейсет различни вкуса, от гуава до газирана безалкохолна напитка, ароматизирана с билкови корени.

Хавайският сладолед напомняше сладоледа „Сно Коун“, само че вместо да използват натрошен лед, събираха финия прашец, образуван при стърженето на леден блок с нож. Топката прашец се поставяше на върха на топка сладолед с макадамия, сложена в купичка и залята с плодов сироп.

Леденостуденият десерт изведнъж смрази мозъка ми, а от захарта получих такъв внезапен и силен прилив на енергия, сякаш ме върнаха към живот с помощта на дефибрилатор. Хавайският „Шейв Айс“ е освежаващ и сладък, но би трябвало да се предлага с лекарско предупреждение.

Когато се върнах в полицейския участък, Кеалоха сияеше. През времето, в което бях отсъствала, Монк беше разкрил две кражби с взлом и един случай с изчезнал човек. И, което беше по-важно, от съдебния екип бяха съобщили резултатите от претърсването на бунгалото. Когато попитах какво са открили, Монк не пожела да ми каже.

— Това ще развали изненадата — каза той.

Кеалоха отиде да намери Ланс Воон и Роксан Шоу и да ги доведе в бунгалото ни, където щяхме да се срещнем с всички тях, и истината зад убийството на Хелън Грубър щеше най-сетне да бъде разкрита.