Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Не това — каза Монк. — Става дума за вентилаторите на тавана.

Вдигнах поглед към тях.

— Нали работят?

— Но всичките с различна скорост — рече Монк. — Цяла нощ ги наблюдавам.

— Цяла нощ? — възкликнах. — Не сте спали?

— Как бих могъл? Чувах разликата в честотата на въртене.

— Няма начин — заявих. — Това просто не е възможно.

— Всъщност ми трябва секундомер, за да изчисля точната честота на въртене на всеки от вентилаторите. Не си донесла секундомер, нали?

— Не, не съм.

— Нито пък аз. Можеш ли да повярваш? Така става, когато човек си опакова набързо багажа. Винаги забравя нещо изключително важно.

Станах и налях на Монк чаша кафе.

— Сигурна съм, че от хотела могат да оправят вентилаторите. Защо не седнете и не пийнете малко кафе? Приготвено е от сорта „Кона“, който се отглежда тук, на островите. Страшно ще ви хареса.

— Ами ако не ги оправят? Тогава ще поискат от нас да се преместим обратно в хотела, който гъмжи от навити на руло хавлиени кърпи.

— Гъмжи ли?

— Не е красива гледка. — Монк слезе от стола и седна срещу мен на масата.

— Вчера вентилаторите не ви притесняваха.

— Тогава си работеха както трябва. — Монк отпи от кафето си.

— Не мислите ли, че може би проектирате раздразнението си върху вентилаторите?

— Какво раздразнение?

— От факта, че не сте в състояние да докажете, че Ланс и Роксан са убили Хелън Грубър.

— Ще го докажа — заяви Монк и погледът му отново се зарея нагоре към вентилаторите. — Не можеш ли да чуеш това?

— Как?

— Внимавай и слушай наистина добре.

— Говоря за убийството — казах. — Как смятате да докажете, че те са го извършили? Дори полицията отхвърли Ланс и Роксан като вероятни извършители.

— Решението ще ме осени. Не мисля за нищо друго. — Монк стана и посочи към тавана. — Погледни това. Третият вентилатор прави поне едно завъртане по-малко в минута от първия. А петият вентилатор… ами, дори не ме карай да започвам да ти обяснявам за него.

Оставих чашата си с кафе настрани.

— Ще ви кажа какво ще направим — заявих. — Ще поръчаме закуска на румсървис, а после ще излезем да разгледаме забележителностите. А докато ни няма от персонала могат да поправят вентилаторите.

— Това са фини механизми, Натали. Съмнявам се, че персоналът може да се справи с такава задача. Та те дори не знаеха как да сгъват хавлиени кърпи. Може би е добре да остана и да ги наглеждам.

— Идвате с мен, господин Монк — казах. — Нуждаете се от смяна на пейзажа. Ще ви се отрази добре.

— Не си падам много по пейзажите.

— Искате ли да разкриете този случай, или не? Необходимо ви е да се съсредоточите, а не можете да го направите тук, взирайки се във вентилаторите на тавана.

Той въздъхна:

— Може ли да потърсим секундомер?

— Разбира се — казах. — Определено не можем да минем без него.

— Брой ме тогава и мен.

Докато закусвахме, дъждът престана, но небесата останаха задръстени с облаци, които закриваха слънцето, но не правеха кой знае какво за намаляването на горещината. Когато излязохме на паркинга, почти почувствах как влагата се изпарява от асфалта.

Отправих се към мястото, където мислех, че съм паркирала нашия мустанг, но той не беше там. На огромния паркинг имаше толкова много еднакви коли, че нямаше да е лесно да забележа нашата. Погледнах към ключодържателя в ръката си и видях паникбутон, с който се включваше алармата на колата.

Насочих ключодържателя пред себе си и натиснах паникбутона. Не се включиха никакви аларми. Насочих го в друга посока и пробвах същото нещо.

— Какво правиш? — попита Монк.

— Опитвам се да открия колата ни — казах. — Забравих къде съм я паркирала.

— Не, не си — каза Монк. — Беше паркирана тук. На петия ред, на единайсет места навътре вляво, точно до колата, която Брайън нае, тоест ето тази. Спомням си идентификационния номер.

— Тогава къде е нашата кола? — попитах.

— Била е открадната по някое време снощи. — Монк се наведе и огледа асфалта около колата, паркирана на нашето място — един форд 500. — Под тази кола е сухо, което означава, че е била паркирана тук преди дъжда. Започнало е да вали в два часа и единайсет минути сутринта.

— Можете да определите точно кога е започнало да вали само като огледате земята?

Монк поклати глава:

— Бях буден.

— Правилно. Забравих. — Извадих клетъчния си телефон и се обадих на лейтенант Кеалоха. Той се появи десетина минути по-късно с развеселено изражение на лицето.