Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Монк се усмихна и се обърна към мен:

— Виждаш ли, не съм единственият, който се занимава с това през почивката си.

— Това е най-подходящото време. — Мъжът ми намигна и отключи вратата на жилището им. — Когато приключите, четиримата сте добре дошли за по едно питие. Ставаме късно.

Те влязоха в апартамента си и затвориха вратата.

— Каква мила двойка — обърна се Монк към мен. — Може би ще е хубаво по-късно да поговорим с тях по работа.

Монк може и да е блестящ детектив, но понякога загрява страшно бавно. Изблъсках го от изтривалката, вдигнах я и я оставих на килима.

— Влезте вътре и застанете върху това — казах и посочих изтривалката. Това беше заповед, а не предложение.

Монк, изглежда, усети това. Направи голяма крачка от вратата до изтривалката, като внимаваше да не докосва килима. Затръшнах вратата зад гърба му.

— Добре, какво, по дяволите, става тук? — попитах.

— Ето какво се е случило — каза Монк и отново започна да бърше обувките си в изтривалката. — Ланс и Роксан са се влюбили и са били двойка, докато алчността им е взела връх. По някакъв начин са влезли във връзка с Елизабет Дал, заможна вдовица, която си е паднала по Ланс. Видели са възможност да се възползват от това привличане и да спечелят от него.

— Можете да престанете с обувките — казах. — Вече сте вътре. Вероятно и без това вече сте останали без подметки.

— О! — Той престана да си чисти краката, завъртя глава, намести рамене, и продължи да говори: — Роксан се е съгласила да позволи на Ланс да се ожени за Елизабет Дал, стига той да има приличен доход, от който тя да може също да се възползва, и са продължили да се виждат тайно.

— Правите го да звучи толкова евтино — каза Ланс.

— А нима не е? — възкликнах невярващо. — Мисля, че тази дума е била създадена специално да опише вас двамата.

— Лизи знаеше точно каква е сделката.

— Лесно ви е да го кажете сега, когато вече е мъртва — каза Монк.

— Идеята беше на Лизи — каза Роксан. — Тя дойде при нас и ни направи предложение. Ако поделях Ланс с нея, тя беше готова да подели парите си с нас. Лиз извлече от тази сделка каквото искаше. Извлече възможността да дели с мен тялото на Ланс и любовта му.

— А вие получихте парите й — казах.

— В това нямаше нищо жестоко — каза Роксан. — Това я правеше щастлива.

— Това правеше всички ни щастливи — каза Ланс. — В това нямаше нищо лошо, нищо мръсно.

— Докато тя е умряла и се е оказало, че парите, които са ви останали, не са съвсем достатъчни, за да можете да живеете с тях — каза Монк. — Затова сте се заели да търсите някой друг, с когото бихте могли да сключите същото доходно споразумение.

Монк понечи да пристъпи към тях, но Роксан размаха пръст към него, сякаш той беше палаво дете. Той отново отстъпи назад върху малкото си островче.

— Преместили сте се в Сиатъл — продължи Монк, — където никой не ви е познавал и сте можели да се поогледате за нови заможни благодетелки, за които Ланс да се ожени. Работата му като личен треньор и вашата работа като фризьорка са ви давали добра възможност да пресявате многобройни потенциални любовници за него. Като Беатрис Удман, за която, сигурен съм, ще открием, че е била клиентка във фризьорския салон, преди да стане клиентка на Ланс в качеството му на личен треньор и, в крайна сметка, негова съпруга.

— Не беше така. Не ние си поставихме за цел да открием обекта, а обектът откри нас — каза Ланс. — Беатрис беше духовита, жизнена, но самотна жена, която копнееше отново да има в живота си общуване и страст. Знаех, че имам в сърцето си достатъчно любов и за нея, и за Роксан. Лизи ме научи на това, и знаех, че извършвайки това, ще почета паметта й и специалната връзка, която имахме.

— Но щом Беатрис Удман е починала, вие сте се преместили в Кливлънд и сте намерили друга вдовица, която да прелъстите — каза Монк. — Задействали сте целия замисъл отначало.

— Значи той е професионален, надомен жиголо, а тя е негова сводница — казах. — Колко романтично.

— Роксан е любовта на живота ми — каза Ланс и собственически плъзна ръка около кръста й.

— И въпреки това се жените за други жени заради парите им — казах, после погледнах Роксан. — Какво, За Бога, виждате в тази мижитурка?

— Неговата състрадателност — каза Роксан. — Сърцето му.

— Страхотни думи, скъпа, да ти се връща — обърна се Ланс към нея. — Рокси иска възрастните жени, които са на края на живота си, да получат последна възможност да изживеят радостта и страстта, които тя изпитва с мен всеки миг… и които те никога не са получавали. Това е акт на безкористна добрина, и аз я обичам заради това.