Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Тя погледна надолу към леките сандали, и преди да успее да скалъпи някаква лъжа, Ланс пристъпи иззад гърба й, без риза и с къси моряшки панталони в хавайски стил.

Дъхът ми заседна на гърлото. Обикновено не си падам по мускулестите типове с добре оформени коремни мускули; той обаче беше съвършен. Мускулест, но не прекалено. Беше невероятно привлекателен, докато още не беше изрекъл нито дума, но за нещастие той проговори и развали магията.

— Не е каквото изглежда — каза Ланс. — Запознахме се по време на разходката с катамарана, а след това се сблъскахме тази вечер на плажа. Тя ме покани на вечеря. Не исках да съм сам в мъката си, това е всичко.

— Спести ни лъжите, Ланс — казах. — Видяхме ви двамата заедно снощи. Знаем, че тя е от Кливлънд и че е била фризьорка на Хелън в „Розата“.

— Заедно са от много по-отдавна — каза Монк. — Ланс и Роксан са любовници още от тийнейджъри.

— Откъде знаете това? — попита Роксан.

— За Бога, Рокси, ще бъдеш ли така любезна да мислиш, преди да говориш? — простена Ланс. — Той налучкваше.

— Всъщност, не. Историята на живота ви е написана върху татуировките по телата ви. Имате татуирана бодлива тел на лявата си ръка, но не и дясната — татуировката, която казахте, че сте си направили на осемнайсетгодишна възраст.

— Не започвайте пак с това — каза Ланс.

— Госпожица Шоу има татуирана бодлива тел около десния си глезен — каза Монк. — Тези татуировки са две части от едно цяло, което символизира свързаността помежду ви.

Погледнах надолу към глезена на Роксан, забелязвайки татуировката за пръв път. Реших да бъда много по-наблюдателна.

Друга млада двойка, и двамата понесли пакети и в двете си ръце, се зададе по пътеката зад нас и се отправи към апартамента, намиращ се точно до този на Роксан. Бяха горе–долу на същата възраст като Ланс и Роксан и бяха облечени в копринени хавайски ризи и къси панталони.

— Може би е по-добре да влезете — обърна се Роксан към нас, като отвори широко вратата и отстъпи встрани, за да ни пусне да минем.

Изхлузих обувките си и влязох.

Монк понечи да ме последва, но Роксан го спря.

— Трябва да си свалите обувките. — Тя посочи с глава към бележката на вратата.

— Това е само предложение — каза Монк.

— Това са правилата. Целият апартамент е постлан с бял килим. Ако оставите петна по него, ще ни накарат да плащаме за почистването и евентуалната смяна на килимите.

— Мога да ви гарантирам това — каза жената от съседния апартамент, докато изритваше сандалите си.

— В това крило килимите са чисто нови, а на последните наематели им се наложи да ги плащат. Разнесоха червена пръст из цялата сграда.

— Аз нямам пръст по обувките си — каза Монк.

Мъжът остави чантите с покупките и започна да рови из джобовете си за ключовете от жилището.

— Да, имате.

Монк повдигна единия си крак и видя ръждивочервената пръст по подметката си.

— Значи, просто ще си избърша краката. — Монк започна да бърше краката си в изтривалката. — Много ме бива в бърсането.

— Това не е достатъчно ефикасно — каза Роксан.

— Заради вас всички комари се намъкнаха вътре. Хайде, вече си сваляйте обувките и влизайте вътре — каза Ланс. — Какво му е сложното?

— Вие сте един дълбоко угнетен човек — каза Монк, провлачвайки крака по изтривалката. — Придържате се към деспотични и причудливи правила относно обувките, но без всякакви притеснения се отдавате на долно прелюбодейство.

Двойката от съседния апартамент се втренчи в Ланс и Роксан.

— Практикувате секс с размяна на партньорите ли? — попита жената.

— И да, и не — каза Монк, като продължаваше да бърше обувките си. — Тя му подбира по-възрастни жени, с които да спи. Не знам дали тя прелюбодейства, или не, но не мисля, че го прави.

— Бихте ли влезли вътре, моля ви? — изхленчи Роксан, дълбоко смутена.

— Виждате ли това сърце на гърдите й? — попита Монк, като почти подтичваше на място. Съседката се наведе по-близо и се вгледа в татуировката. — Сърцето символизира любовта й към Ланс, а крилете — готовността й да го пусне да си върви и да има връзки с други хора.

— Страхотно — каза мъжът.

— Ами вие двамата? — попита жената, като местеше погледа си между мен и Монк.

— Ние ли? — попитах. — Ние нямаме връзка.

— Ние разследваме тях — каза Монк, като посочи към Ланс и Роксан. Започваше малко да се задъхва от бърсането на обувките.

Жената кимна разбиращо:

— Напълно разбирам. Ние също обичаме да разследваме.