Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— Именно това прави играта вълнуваща.

Монк постави в черупката му последния фъстък.

— Искаш ли ти да разбъркаш черупките и фъстъците?

— Имам ви доверие.

Той бутна двете отделни купчинки от черупки и фъстъци в центъра на масата.

— Готови. Заеми позиция. Почни.

Ръцете му се движеха толкова бързо, че отначало всичко, което можех да направя, беше да го наблюдавам как пробва различни комбинации на фъстъци и черупки. Беше удивително колко бързо ги подбираше. След миг започнах. Взех един фъстък, а след това взех една черупка. Не си пасваха. Взех друга черупка. Тя също не пасваше.

Хвърлих поглед през рамо към него. Вече беше съединил няколко фъстъка със съответните им черупки.

Монк ми се усмихна:

— Не е ли забавно?

— Почти прекалено вълнуващо е.

Как го правеше? Зачудих се дали не е повече въпрос на памет, отколкото на напасване на черупките. Изядох фъстъка си и взех друг от купчината, за да си опитам късмета с него.

— Бих искала да ви задам един личен въпрос — казах, — но ако е неуместен, спокойно можете да ми кажете това. Няма да възразя.

— Можеш да ме питаш за всичко, каквото искаш. — Монк усърдно съединяваше фъстъци с черупките им, щастливо отдал се на задачата си.

— Всичко, което знам за смъртта на Труди, е, че е била убита от кола бомба. Бих искала да ви помогна да откриете останалото. Но съм донякъде объркана.

— Аз също.

Знаех, че Труди е била репортер и че е имала среща с някого в гаража на един паркинг, когато е загинала, но това беше всичко.

— Бих искала да знам какво знаете вие — казах. — Искам да бъда подготвена, така че ако се появи нещо ново, да мога да разбера какво означава и как би могло да посочи към човека, поставил бомбата.

— Знам кой го е направил — каза Монк.

— Наистина ли? — Пъхнах фъстъка в устата си и избрах от купчината друг. Купчината със съединени с черупките си фъстъци пред Монк нарастваше с всяка секунда.

— Уорик Тенисън. Открих го в Ню Йорк. Направил е бомбата с детонатор, задействащ се чрез позвъняване по клетъчен телефон, и я е сложил в колата й.

— Защо го е направил?

— За две хиляди долара в брой. Толкова е струвал за него животът на Труди. Тенисън не знаеше кой го е наел: бил го виждал само веднъж, в същия гараж. Било тъмно. Изобщо не видял лицето му. Видял обаче ръцете му. Който и да е бил човекът, пожелал смъртта на Труди, е имал шест пръста на дясната си ръка.

— Шест пръста ли? — попитах. — Сигурно лъже.

— Вярвам му — каза Монк.

— Не може да има чак толкова много хора с по шест пръста на едната ръка.

— Ще се изненадаш — каза Монк. — Повечето са отишли да им ги ампутират, за да не изглеждат като откачалки.

— На този тип може да му харесва да бъде откачалка.

— Или е шегаджия, и пръстът е бил фалшив, нещо, което този ден е носел, за да се позабавлява, знаейки, че това ще привлече вниманието на Тенисън и ще бъде подвеждащо.

— Какво стана с Уорик Тенисън?

— Умря от рак — каза Монк.

— В затвора ли?

Монк поклати глава отрицателно.

— Като свободен човек. Умря два дни след като говорих с него в болницата. Може да се каже, че ми се изповяда на смъртното си легло.

— Поне убиецът й е мъртъв и е прекарал последните си дни в болка и нещастие.

— Тенисън е направил бомбата, но не е провел телефонното обаждане, което е довело до избухването й — каза Монк. — Обадил се е онзи, който го е наел. Това е убиецът й.

— Би ли могла Труди да ви каже нещо, което ще ви помогне да го откриете?

Монк спря да съединява фъстъците с черупките им и ме погледна.

— Духовете не говорят от отвъдното. Дилън Суифт е измамник.

— Но само заради спора, да кажем, че той успее да говори с Труди — настоях. — Какви насоки ще поискате от нея?

— Как да продължа живота си без нея.

— Имам предвид, относно това, кой я е убил.

Монк сви рамене и наклони глава на една страна, после на друга.

— Би могла да ми каже защо е била в гаража на паркинга, с кого е имала среща там, и по каква история е работела.

— Е, ще ви заболи ли да попитате Суифт?

— Ти ми кажи — рече Монк. — Боли ли?

— По този начин преживяваш отново загубата. Това е стара болка — казах. — Но всъщност сега се чувствам по-добре.

— Нищо не се е променило — каза Монк.

— Може би аз съм се променила.

— Всичко, което той направи, беше да ти каже онова, което ти вече искаше да повярваш.

— И какво, ако го е направил? — попитах. — Може би точно това съм имала нужда да чуя. Просто защото от флота казват, че Мич е проявил малодушие, не означава, че е вярно. Аз по-добре от всеки друг знам какъв човек беше той. Суифт описа какво всъщност се е случило с Мич в Косово.