Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Те са готови да пренебрегнат тези рискове заради гледката, заради уединението, заради лъскавия район, заради по-краткото пътуване с метрото, или защото сделката си я бива.

Не и аз. Без никакви угризения се наслаждавах на Декадентските луксове на струващото пет хиляди долара на нощ, уединено, разполагащо с изглед към океана бунгало, където Хелън Грубър бе срещнала участта си.

За да бъдем честни към Монк, той също нямаше угризения.

Разбира се, ако държите да научите техническите подробности по въпроса, тялото й бе намерено в джакузито. Не бих се притеснила да се потопя и в него, но предпочетох да седя на място, от което можех да държа под око палмата. Да, знам, че Хелън Грубър всъщност не е била ударена от падащ кокосов орех — била е тресната с него по главата от убиеца си (за когото все още бях готова да се обзаложа, че е съпругът й, въпреки непоклатимото му алиби). Дори при това положение, нямаше да ми навреди, ако стоях на безопасно място.

Монк си избра една от стаите за гости, затова аз взех голямата спалня, която си имаше собствена, облицована с мрамор баня и още едно джакузи. Преоблякох се по бански и точно отивах да се топна набързо в собствения ни плитък басейн и да пратя всички детективски изпълнения по дяволите, когато на вратата се почука.

Надявах се, че е от обслужването по стаите — може би ни беше излязъл късметът за бутилката шампанско, с която ни приветстваха с „Добре дошли“ в Кауаи, независимо от факта, че не плащахме реалната цена за бунгалото.

Когато отворих вратата, открих, че на прага стои Дилън Суифт. Този път не се усмихваше.

— Здравей, Натали. Господин Монк тук ли е?

Дотук с твърдението, че това са уединени бунгала, помислих си.

— Откъде разбрахте, че сме тук?

— Аз съм в съседното бунгало и ви видях да се нанасяте. Наистина трябва да говоря с господин Монк. Духовете няма изобщо да ме оставят на спокойствие, докато не предам техните послания.

— Аз ги предадох.

— Има още. Денонощно, непрекъснато, получавам образи и усещания от Хелън. Тя много упорито държи да предаде посланията си до този свят.

— Губите си времето. Той така или иначе няма да ви повярва, а аз определено не ви вярвам. Знам как сте измъкнали от мен цялата тази информация относно Мич, и сега ви казвам, че това няма да се случи отново. Няма да се хвана на въдицата.

Точно тогава Монк, отново в обичайните си одежди, изникна от стаята си.

— Това ли е онзи тип, който говори с мъртвите?

— Той е — казах.

Суифт прие това като своето официално представяне, и влезе в стаята така, сякаш излизаше на сцена пред публика. Подаде ръка на Монк.

— Дилън Суифт. Удоволствие е да се запозная с вас.

Монк не се ръкува с него.

— Не обичам много да се ръкувам, особено с лъжци и мошеници.

— Аз кое от двете съм?

— И двете — каза Монк.

— Не съм изненадан, че се съмнявате в дарбата ми, господин Монк. Всъщност, приемам на драго сърце скептицизма ви.

— Така ли?

— Вие сте детектив: работите с факти. Имате аналитичен ум. За мен няма значение дали вярвате това, което ви казвам, или не. Вие вземате предвид единствено информацията, която смятате за полезна, а именно това е всичко, което ще поискам от вас.

— Това, което казвате, е вярно — отбеляза Монк. — Често стигам до истината, като първо пресявам лъжите.

Монк хвърли поглед към мен, забеляза, че съм по бански, и рязко извърна очи. Върнах се в спалнята да си взема халата за баня, но все още чувах разговора им.

— Нещо от това, което казах вчера на Натали, оказа ли се от полза? — попита Суифт.

— Не — каза Монк.

— Може би този път ще се справя по-добре.

Суифт мина покрай Монк и излезе в задния двор.

Вниманието му, изглежда, беше привлечено от джакузито. Сложих си халата за баня и излязох след тях навън.

— В своя опит съм открил, че ми е по-лесно да установя връзка, когато хората ми носят лични вещи, принадлежали на мъртвия.

— Сигурен съм, че е така — каза Монк. — Много по-лесно е да правиш обосновани догадки по този начин. Това намалява степента на усилията, които трябва да вложите, за да извлечете сведенията и да направите така, че да изглеждат като свръхестествени разкрития.

— Рядко ми се отдава възможност да стоя точно на мястото, от което мъртвият е преминал в отвъдното — каза Суифт, без да обръща внимание на коментарите на Монк. — Това е като да стоиш на входа на отсрещната страна.

Той затвори очи, протегна ръце и започна да се тресе. След минута отвори очи, вдигна глава, обърна се и се върна в къщата.