Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

— В края на ежедневния маршрут, изминаван от един пощенски раздавач — уточни Кеалоха, хвърляйки поглед към заподозрения, който благоразумно си мълчеше.

— Тази сутрин исках да отида да играя голф, за да видя кой минава през квартала по обед — каза Монк. — Когато видях пощенската камионетка, всичко ми се изясни.

— Съществува само един проблем — каза Кеалоха. — Нямаме никакви доказателства.

— Да — каза пощальонът със злобна усмивка.

— Задръжте камиона и издействайте заповед за обиск — каза Монк. — Гарантирам ви, че ще намерите инструменти за влизане с взлом, празни кутии, а може би дори и крадени вещи отзад.

— Предполагам, че си струва да опитаме. — Кеалоха погледна пощальона. — Ти какво мислиш, братле?

В отговор пощальонът се стрелна светкавично покрай Кеалоха, хвърли се на шофьорското място на камионетката си, чийто двигател работеше на празни обороти, и потегли бясно, със свистящи гуми.

Монк се втурна към количката за голф, седна зад кормилото и натисна до дупка педалите. Когато малката количка профуча покрай мен, скочих отзад и се хванах здраво.

— Какво правите? — изкрещях, докато Монк промуши количката между две от къщите и мина през задните им дворове.

— Пресичам му пътя — каза Монк. — Пътят извива и стига до другата страна на пресечката.

— Но ние сме в количка за голф. Той ще ни помете.

— Подай ми стик — каза Монк, докато се носехме с подскачане по тревата.

Грабнах стика и се канех да му го подам, когато връхлетяхме през жив плет от бугенвилии. Пуснах стика и сграбчих една дръжка, за да не се изтърколя от количката.

Приближавахме улицата. Пощенската камионетка идваше към нас. Ако не се спряхме, след минути пътищата ни щяха да се пресекат.

— Побързай — каза Монк.

Измъкнах от чантата друг стик и го подадох на Монк, който го тикна между педала за газта и мястото си.

А после небрежно скочи от движещата се количка върху една мека ливада.

Бях зашеметена. Трябваше ми една секунда, преди да осъзная, че съм сама в количката. Скочих от нея точно когато количката се изстреля на улицата, право на пътя на хвърчащата с бясна скорост камионетка.

Пощальонът извъртя волана прекалено силно, за да избегне количката за голф, и камионът се преобърна, плъзгайки се настрани по асфалта сред дъжд от искри, преди да се блъсне силно в една палма.

Останалата без водач количка за голф профуча покрай още две къщи и излезе на игрището за голф оттатък.

Двамата с Монк с усилие се изправихме на крака, изтичахме до пощенския камион, и издърпахме замаяния пощальон от мястото му. Имаше няколко порязвания и натъртвания, но щеше да оживее. Положихме го да легне на тревата, а след това се огледахме взаимно, за да преценим щетите. Коленете ми бяха ожулени, а по новите панталони на Монк имаше няколко зелени петна от тревата, но иначе и двамата бяхме добре.

— Много благодаря — казах на Монк.

— Какво съм направил?

— Скочихте от количката!

— Разбира се, че скочих — каза Монк. — Нямах желание да загина.

— Ами аз? Можехте да ми кажете, че се каните да скочите.

— Ти ме видя, нали?

— Не е там въпросът — казах. — Преди да скочи от движещо се превозно средство, шофьорът е длъжен първо да уведоми пътниците, които вози.

— Съжалявам.

— Въпрос на нормална учтивост е.

Именно тогава Кеалоха се приближи тичешком, плувнал в пот и съвсем останал без дъх.

— Защо направихте това? — успя да процеди Кеалоха между задъханите си вдишвания и издишвания.

— Той се измъкваше — каза Монк.

— На остров сме — каза Кеалоха, все още пухтейки. — Той караше пощенски камион. Къде щеше да отиде?

— О-о — рече Монк.

В този момент случайно погледнах към голф игрището, точно навреме, за да видя как количката ни падна с плясък в езерото и рязко потъна, отнасяйки надолу със себе си стиковете ни.

Радвах се, че сумата за наемането на принадлежностите се водеше на кредитната карта на Монк, а не на моята.

Макар че отзад в пощенския камион бяха открити инструменти за влизане с взлом и откраднати вещи, аз се надявах, че унищожаването на две превозни средства, загубата на три чанти със стикове и гневът на управата на игрището за голф ще откажат Кеалоха от идеята да прехвърля още от неразкритите си случаи на Монк.

Не че на Монк му пукаше за щетите, които беше причинил. Фактът, че беше изиграл дори само една дупка голф и беше преследвал един от лошите, го беше оставил изпълнен с ентусиазъм и горящ от нетърпение да продължи да дебне.