Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Опитах се да погледна Монк многозначително, но той не отвръщаше на погледа ми, затова го смушках. Той продължаваше да не ми обръща внимание. Знаеше какво си мисля и не искаше да се занимава с него. Суифт или беше успял да проучи много бързо и много подробно миналото на Ланс, или получаваше добра информация от отвъдното.

Знаех какво щеше да бъде обяснението на Монк.

Но какво можеше да ни навреди да се върнем при Суифт и да попитаме какво друго му съобщават духовете? Дори и да беше измамник, Суифт можеше да ни спести известно време, за да не повтаряме проучвания, които той вече беше направил.

Не исках обаче да казвам нищо от това на Монк, поне не и пред Кеалоха.

— Убити ли са били Дал и Удман? — попита Монк.

— Кливлъндските ченгета ми съобщават, че са умрели от естествена смърт. — Кеалоха спря количката недалече от мястото, където топките ни за голф лежаха на тревата. — Ланс със сигурност умее да ги подбира, макар че Хелън е била най-младата и най-здравата му съпруга досега. Била е също и най-богатата.

— Може би му е омръзнало да чака природата да си свърши работата — предположих.

— Казахте, че разговаряте с останалите, които са били на разходката с катамаран до На Пали — каза Монк. — Говорихте ли вече с Роксан Шоу?

Кеалоха поклати глава:

— Не, тя коя от всичките е?

— Онази с прашките — поясних.

— О, да — каза Кеалоха. — Спомням си я от видеозаписа.

— Обзалагам се, че е така — казах.

Кеалоха спря количката на няколко крачки от топките ни за голф и слязохме.

— С нетърпение очаквах да говоря с нея — каза Кеалоха. — Роб Шнорхела каза, че купила само един билет. Значи, че е пътувала сама. Няма нищо по-самотно от това, да си сам в рая. Мислех си, че навярно би й харесала компанията на някой приятен хаваец, докато е на острова.

— Не мисля — каза Монк, застанал с гръб към нас, докато гледаше къщите покрай изравнената част на игрището. — Видяхме я заедно с Ланс снощи. И освен това тя е от Кливлънд.

Кеалоха подсвирна, впечатлен.

— Голям хитрец сте, господин Монк. Ще я посетя и можем да говорим с нея заедно. Но алибито й е също толкова солидно като неговото.

Проследих погледа на Монк. До една от къщите видях градинар, до друга — човек от поддръжката на басейна.

— От полицейското управление на Кливлънд провериха ли банковите сметки на Ланс? — попитах.

Кеалоха кимна.

— Ако Ланс е платил на някого да убие жена му, парите не са дошли от неговата сметка или от тази на жена му. Ще поискам от полицейското управление в Кливлънд да погледнат личната сметка на Роксан, но почвам да се чудя дали не търсим в погрешната посока.

— Единствено Ланс има мотив да убие жена си — каза Монк.

— Но как е могъл да го извърши, без да наеме някой друг? Нито той, нито Роксан са били на острова по времето на убийството й. Алибитата им се потвърждават от видеокасетата и от останалите бели туристи на корабчето.

— Знам — каза Монк.

— Може би го е направил някой крадец — каза Кеалоха.

— Крадец, който не е отмъкнал нищо?

— Възможно е — каза Кеалоха, като внимателно избра от чантата си стик номер три. — Може би се е изплашил, след като я е треснал по главата.

Не ме безпокоеше перфектното алиби на Ланс. В крайна сметка, при последния случай на Монк по времето, когато беше станало убийството, заподозряната беше подложена на сърдечна операция и гръдният й кош беше отворен. И въпреки това Монк доказа, че именно тя е извършителката. Затова вярвах — макар и на Кеалоха никак да не му се вярваше, — че Монк ще намери фаталния недостатък и в това алиби.

— Не бива да използвате този стик — каза Монк.

— Защо не?

— Защото е номер три — каза Монк. — Използвайте номер четири или номер шести.

— Но за този удар е по-подходящ стик номер три — каза Кеалоха.

— Числото три никога не е подходящо — каза Монк. — Повярвайте ми.

Кеалоха ме изгледа, прибра стика номер три, и извади номер четири. Приближи се до топката и замахна. Топката полетя ниско и се приземи доста далече от тревата. Той погледна намръщено Монк.

— Ще започна да проучвам теорията, че убийството е извършено от крадец — каза Кеалоха.

— Това е загуба на време — отговори Монк.

Аз също използвах стик номер четири и не се справих кой знае колко по-добре от Кеалоха. Монк използва номер четири и накрая се приземи в пясъчната могилка.

— Поозорихме се. — Кеалоха потисна усмивката си и се качи в количката за голф.

Аз самата не можах да се въздържа да не се заям: