Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Научих, че е полупенсионирана и работи на половин ден, за да поддържа стила си на живот на острова, което не би могла да направи с парите, които спестила като учителка. Научих, че децата и внуците й никога не й гостували, когато живеела във Флагстаф, но сега, след като се преместила тук, непрекъснато искали да я виждат. Научих също и имената на „чудесната двойка“ в апартамент А-3.

Роксан Шоу и приятелят й Къртис Потър. И двамата от Кливлънд.

Когато излязох от асансьора на нашия етаж, видях три колички от тези, които използват камериерките, пред отворената врата на стаята на Монк. Влязох вътре и открих камериерките да сгъват хавлиени кърпи за баня върху леглото, надзиравани от Монк.

— Не, не, Кауаяла, сгъва се от ляво на дясно, а след това отдолу нагоре. Опитай пак. — Монк се премести до следващата камериерка, докато тя сгъваше кърпата. — Чакай, Мейлани, увери се, че ъглите се допират. Ако сбъркаш при това първо съществено важно сгъване, зарежи процедурата и започни отново.

— Какво правите, господин Монк?

— Показвам им как да сгънат правилно една хавлиена кърпа, вместо да я навиват. — Кърпата, която една от камериерките сгъваше, привлече погледа му. — Много добре, Лана. Започваш да схващаш как става. Да го направим още веднъж. Съвършенството идва с практиката.

— Открих коя е жената, която видяхме снощи — казах. — Името й е…

— Роксан Шоу — прекъсна ме Монк.

— Откъде разбрахте?

— Видях подписа й върху разписката от кредитната карта на плота, докато излизахме от ресторанта. Има много хубав, равен подпис, между другото.

— Е, голямата новина не е името й. Открих, че тя е от…

— Кливлънд — прекъсна ме Монк. — Също като Ланс и Хелън.

— Откъде научихте това? — попитах, опитвайки се да скрия разочарованието в гласа си.

— Докато я следвахме, забелязах, че е покрила шофьорското място с плажна кърпа, за да не се изгори на горещата тапицерия. Отгоре имаше голямо нарисувано изображение на вожда Уаху, което през цялото време беше обърнато към нас.

— Кой е вождът Уаху?

— Това е емблемата на бейзболния отбор Кливлъндските индианци. — Монк ме дръпна настрани, където камериерките не можеха да ни чуят. — Аз също научих някои неща тази сутрин. Мейлани е чистела бунгалото на Хелън и Ланс. Тя казва, че Хелън Грубър обожавала пайовете на острова. Непрекъснато си носела пайове в бунгалото, когато се прибирала. Но сутринта, когато е била убита, в хладилника не е имало пай.

— Едно от усещанията, които Суифт каза, че получавал от отвъдното, беше вкусът на пай с liliko .

— Спокойно е можел да направи такова предположение — каза Монк. — Това е най-популярният пай на острова и има доста голяма вероятност туристите да го опитат, докато са тук. Но къде беше нейният пай?

— Може би е изяла последното парче на вечеря — казах. — Или със закуската вчера сутринта.

— Но в мивката нямаше мръсни чинии, а камериерките още не бяха идвали.

— Какво значение има?

— Не знам — каза Монк.

Кауаяла се приближи до Монк със сгъната хавлиена кърпа в ръце.

— Как е?

Монк се усмихна:

— Идеално. Мисля, че вече всички разбрахте как става. Вървете и споделете познанията си.

Камериерките излязоха от стаята, тътрейки крака, и затвориха вратата зад себе си, оставяйки хавлиените кърпи спретнато подредени на купчинка върху леглото на Монк.

— Научихте камериерките да сгъват.

Монк въздъхна:

— Приятно е усещането да се отплатиш по някакъв начин на обществото.

Погледнах часовника си:

— След три часа ни очаква игра на голф. Можете да вземете под наем стикове и обувки, но ще трябва да си набавите подходящите дрехи.

— Няма да взема обувки под наем. Това е все едно да искаш от мен да нося мръсното долно бельо на друг мъж — каза Монк. — Какво им е на обувките, с които съм в момента?

— Не можете да отидете на игрището в този вид. Само ще привлечете вниманието към себе си. А с тези обувки няма да ви пуснат на игрището.

— Чудесно — заяви Монк. — Да вървим на пазар.

Дрехите и пособията за голф се продаваха в същия магазин за мъжко облекло, от който Монк си купи банския. Иска ми се да можех да кажа, че и този път всичко мина също толкова гладко. Няма да ви измъчвам, описвайки в мъчителни подробности какви бяха за мен следващите два кошмарни часа. Но за да ви дам известна представа какво трябваше да изтърпя, ще ви кажа, че Монк си избираше обувки за голф, като броеше пластмасовите шипчета отдолу, докато намери чифт обувки на разумна цена с четен брой шипове. Разгледахме много обувки. А когато накрая приключихме с пазаруването, му трябваха петнайсет минути само за да подпише разписката от кредитната си карта.