Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Седях на крайчеца на леглото си, а той седеше в едно от ратановите кресла. Очаквах да избухне гневно, или нещо от този род, но той не го направи. Просто седеше там и спокойно ме гледаше.

— Не съм проверил, но се обзалагам, че в мини бара ми има два тоблерона.

— Господин Монк, чухте ли поне една дума от това, което казах?

Той кимна.

— И?

— Чудя се колко тоблерона има в твоя мини бар. — Монк стана и се приближи до мини бара ми.

— Знам, че трябваше да доведа Суифт направо при вас, но бях скептично настроена по отношение на цялата тази работа за говоренето с мъртвите.

— Защото е невъзможно. Той е измамник. Никой не може да говори с мъртвите — каза Монк, като дръпна вратичката на мини бара. — Правилно си постъпила, като не си го довела при мен.

— Така ли?

— Той щеше да отклони вниманието ми от разследването, а то се нуждае от пълното ми внимание — каза Монк. — Къде е ключът от мини бара?

— Върнах го на рецепцията — казах. — Не исках да се изкушавам от нещата вътре.

— Трябват ми фиба и мокра кърпичка — каза той.

Отворих чантата си, намерих кърпичка „Ует Уан“ и фиба, и дадох на Монк и двете. Той използва кърпичката, за да почисти фибата от всичките ми смъртоносни микроби.

— Казвате, че Суифт е измамник, но два от образите, които е видял, свързват Ланс Воон с жената на борда на онова корабче — казах. — Нямаше да разберем, че съществува връзка между Ланс и нея, ако не беше Суифт.

— Значи сега му вярваш? — Монк завъртя фибата в ключалката на мини бара. — Мислиш, че говори с духове?

— Не знам. Но щом тези два образа ни дадоха насока по случая, може би другото, което той ми разказа, също ще ни подскаже нещо.

— Ти искаш да му вярваш — каза Монк.

— Не, не искам.

— Да, искаш. Точно затова по-скоро си готова да повярваш, че той може да общува с духове, отколкото да помислиш за най-очевидното обяснение за точността му.

— Което е?

— Суифт сигурно е видял Ланс и тази жена заедно някъде преди. Когато е научил, че Хелън е убита, Суифт е пресметнал, че има начин да използва тази информация, за да накара нещата да изглеждат така, сякаш контактува с мъртвите, и да се изфука с репутацията си на медиум.

Ключалката на мини бара щракна. Монк се усмихна, доволен от себе си, и отвори малкия хладилник.

— Погледни това. Два тоблерона, но по един брой от всичко останало.

— Може би тоблероните просто са по-популярни от всичко останало.

— Толкова си наивна — каза Монк и затвори мини бара. — Но дори и така да е, за да те накара да повярваш в нещо толкова невероятно като говоренето с духове, Суифт все пак е трябвало първо да спечели симпатията ти.

— Не е спечелил нищо от мен — казах.

— По някакъв начин е спечелил благоразположението ти. Трябвало е да те накара да му повярваш — каза Монк. — И се сещам само за един начин, по който е могъл да го направи. Предал ти е съобщение от Мич.

— Не съм толкова лесна. — Почувствах как очите ми се наливат със сълзи и самообладанието ми изневерява. — Вие сте единственият, на когото някога съм казвала за случилото се с Мич.

— Ти не знаеш какво се е случило с Мич — каза Монк. — Знаеш само версията на флота.

— Казаха ми, че е бил свален над Косово, че оцелял след катастрофата, но се паникьосал, когато вече бил на земята, и така загинал и изложил на опасност живота на хората от екипажа си.

— Това не означава, че е вярно — каза Монк, като седна до мен на крайчеца на леглото. — Единствените хора, които знаят какво се е случило в действителност, са двамата оцелели членове на екипажа. Възможно е те да лъжат, за да прикрият собственото си малодушие, а не това на Мич.

— Въпросът, господин Монк, е, че Суифт знае всичко за тази история. Никаква част от нея не е била оповестявана публично.

Монк поклати глава:

— Знаел е само това, което ти си му казала.

Сега сълзите наистина започнаха да се стичат по лицето ми, но не ме беше грижа. Бях твърде ядосана и наранена.

— Смятате, че ми трябва само едно питие край басейна, и съм готова да разкажа на първия появил се привлекателен мъж най-болезнените си тайни?

— Направила си го, без да го осъзнаваш.

— Не съм била пияна. Знам какво съм казала.

— Дилън Суифт работи до голяма степен по същия начин, както и аз — каза Монк. — Той поглежда един човек и прави логически умозаключения. А след това използва тези сведения, за да те накара да му кажеш онова, което все още не знае.

— Не съм му казала — настоях, подсмърчайки.

— Това, което той прави, се нарича „студено четене“ — психологически похват, използван, за да бъде убеден даден човек, че говорещият знае много повече по даден въпрос, отколкото разкрива. Видях го да го прави вчера по време на шоуто си. Това е малка измама, при която той измъква информация от даден човек, като в същото време прави нещата да изглеждат така, сякаш взема фактите от отвъдното.