Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Много по-лесно е да измъкваш информация, когато разполагаш с цяла тълпа, вместо само с един човек. За това, което е направил с теб, е нужно истинско умение.

— Не разбирам — казах, започвайки да се съвземам.

— Да започнем с това, как обработва една тълпа. Снощи той се разхождаше из публиката, усещайки буквата „Г“. Някакъв тип веднага скочи, каза, че името му било Гари, и попита дали посланието е за него. В този миг той каза на Дилън Суифт най-важното от всичко — че изгаря от нетърпение да бъде измамен, и че е готов да направи всичко по силите си, за да подпомогне собственото си измамване. Затова, естествено, Суифт избра Гари за четенето.

По-нататък Монк обясни, че в мига щом някой реагирал, Суифт поглеждал възрастта на човека, прическата, бижутата, дрехите му и придружаващите го приятели или близки, и правел няколко прости логически умозаключения. След това започвал да вмята издаващи информираност догадки във въпроси, хитроумно формулирани като изказвания.

Монк ми каза, че вместо да се съгласяват с догадките на Суифт или да ги отхвърлят, повечето хора се опитвали да му помогнат. Те с готовност предоставяли допълнителна информация, давайки на Суифт материал, с който да прави още обосновани догадки, и ако се окажел прав, те си помисляли, че мъртвите нашепват в ухото му. Но ако грешал, можел да заяви, че по линията има статично електричество и, в девет от десет случая, хората му подсказвали, за да му помогнат да изясни предаването.

— Суифт каза на Гари, че някаква жена, с която е бил много близък, се опитва да се свърже с него. Гари бе онзи, който предположи, че това може да е сестра му — каза Монк. — Суифт твърдеше, че „усещал“, че името й започва с „М“ или „Е“, но за да увеличи вероятността за успех, усложни догадката, като каза, че тези букви може да са просто някъде в името. Гари беше онзи, който предположи, че Суифт сигурно говори за сестра му Маргарет.

Сега си спомних. Виждах как Суифт е накарал Гари да му даде информацията, която му е била нужна, за да се престори, че се свързва с дух. Не разбирах обаче как го е направил с мен.

— С мен не се случи така, господин Монк. Първото, което той ми каза, беше, че на съпруга ми му е мъчно за мен и му липсвам. Той вече знаеше неща…

— Сигурен съм, че е знаел — каза Монк. — Помисли си обаче за това, което си му казала ти. Стандартен номер, използван от медиумите, е да кажат, че обичният ти човек има неразрешени въпроси, които трябва да изясни, че е бил измамен или спрямо него е била извършена несправедливост. Той каза ли такова нещо?

Кимнах и подсмръкнах.

— А ти какво каза?

Спомнях си точно какво казах:

— Мич загина два дни преди двайсет и седмия си рожден ден. Бих казала, че това е несправедливо .

— Бил ви е отнет поради нещастен случай — каза Суифт.

— Самолетът му беше свален от вражески огън. Това едва ли може да се нарече нещастен случай .

Със същия успех можех да напечатам биографията на Мич и да я връча на Суифт.

— О, Боже мой, такава глупачка съм. — Отново се разплаках.

— Не, не си. — Монк взе ръката ми. — Просто съпругът ти много ти липсва.

Липсваше ми, и винаги щеше да ми липсва — знаех го. Онова, което не знаех, беше колко близо до повърхността са били тези чувства и колко лесно можеха да ме манипулират. Срамувах се от себе си.

— Книжна кърпичка — каза той.

Подсмръкнах, бръкнах в чантата си и му подадох кърпичка.

— За теб е — каза той.

Изсекнах се и от уважение към Монк и проявената от него любезност извадих от чантата си херметична найлонова торбичка, сложих в нея кърпичката и метнах торбичката в металното кошче за боклук.

Беше очевидно, че Дилън Суифт е измамник. И все пак нещо, което беше казал, ме караше да настръхвам:

— Всичко, което казахте, е логично, господин Монк, с изключение на едно. Помните ли банския от две части, с който бях облечена?

Монк се изчерви от смущение и заби поглед в краката си, сякаш и сега бях със споменатия бански.

— Смътно — каза той.

— Имам го от години. Купих го в Пуерто Валарта, където двамата с Мич отидохме да прекараме един уикенд сред романтика, слънце и текила, за огромен ужас на родителите ми.

— Не ми е нужно да знам това — каза Монк.

— Изгубих си горнището на банския, докато с Мич се боричкахме във водата. Наложи се той спешно да ми купи бански костюм от един амбулантен търговец на плажа, докато аз стоях във водата. Това беше банският, който той ми избра. След това, всеки път, когато ме виждаше в този бански костюм, си спомняше как съм изгубила последния. Обожаваше да ме вижда с него.