Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Започнах с топла салата от козе сирене и макадамия, полята със сок от пасифлора, последвана от поръсена с лимонова трева лунна риба със спагети юдон и тайландски маслен сос със зелени лимони и босилек.

Монк си поръча смесена салата от различни зелени зеленчуци (които побърза да подреди върху отделна чиния), последвани от печено на скара филе от сьомга с бял ориз. Освен това си поръча и севън ъп с резенче лимон, та, както каза, да се поотпусне малко.

Опитвах се да го накажа с мълчанието си; той обаче явно не забелязваше. Всъщност, мисля, че му харесваше. Проклет да е.

Докато се хранехме, си мислех колко изнервящ и богат на събития беше денят, като се започне с катастрофално завършила сватбена церемония и откриването на убита жена. Срещнах медиум, който твърдеше, че общува не само с духа на мъртвата жена, но и с този на съпруга ми, а Монк реши да разследва всички неразкрити кражби на острова.

А това беше едва първият ни ден тук.

— Знаете, че лейтенант Кеалоха ви използва — казах накрая, когато сервитьорът се върна и поднесе на Монк кредитната му карта „Виза“, разписката от кредитната карта и химикалка върху малък сребърен поднос.

— Не, не ме използва. — Монк извади собствената си химикалка и внимателно се зае да подписва разписката.

— Той ви подмами, за да разкриете извършителя на тези кражби вместо него.

— Нямам нищо против — каза Монк.

— Аз имам — казах. — Не стига, че се включихте в разследване на убийство, ами сега поемате и товара на всичките му случаи.

— Наричаш това поемане на товар? — каза Монк. — Бих могъл да разреша за седмица всички случаи, които той разкрива за една година.

— Той точно на това се надява.

Монк отвратено пусна химикалката, после с помощта на изправеното острие на ножа си внимателно сгъна разписката на две и я скъса точно през средата. После повтори същото с двете половини, а след това махна на сервитьора да се приближи.

— Мога ли да ви помогна? — попита сервитьорът.

— Трябва да изхвърлите този документ и да ми извадите нова разписка — каза Монк, като струпа четирите късчета от разписката върху подноса.

— Да не съм допуснал грешка при изчисляването на сметката?

— Не, справили сте се чудесно със събирането. Аз оплесках нещата. Подписът ми беше скапан.

Сервитьорът озадачено вдигна подноса и се отдалечи.

Обикновено се опитвах да не се храня навън заедно с Монк, освен ако не плащаше в брой. Когато използва кредитна карта, той трябва да е сигурен, че ще подпише точно както трябва. Веднъж му бяха нужни шест опита в рамките на двайсет минути, за да подпише една разписка.

— Имам идея, господин Монк — казах. — Защо не се хванете на пълен работен ден в полицията на Кауаи, докато сме тук. По този начин Кеалоха може да ви придружава по цял ден, докато аз се наслаждавам на почивката си. Ще се видим във вторник на летището и тогава можете да ми разкажете всичко за случаите, които сте разкрили.

— Не разбирам какво те притеснява. Утре отиваме да играем голф, нали? Това не е работа, а забавление.

— Правите го само за да можете да следите онези къщи на игрището — казах.

— Това е част от причината — каза Монк. — Но го правя най-вече за да мога да поиграя голф. Иначе не бихме могли да се доберем до игрището.

— Искате да кажете, че всъщност вие манипулирате него.

— Нека просто да кажем, че мога да бъда хитър и коварен, когато искам — каза Монк. — Това е като някаква свръхсила. Боя се, че ако прекаля с използването й, тя ще ме погълне.

Сервитьорът се върна със сметката, кредитната карта и разписката. Монк се изправи в цял ръст, протегна се и отново се опита да се подпише. Наведе се — лицето му беше толкова близо до масата, че носът му почти опираше в разписката.

— Някога играли ли сте голф? — попитах.

— Разбира се — каза Монк. — Наистина съм много добър. Над средното ниво съм. Успявам да уцеля дупката с по-малко от три удара.

Бях скептично настроена. Нужно е значително умение, породено от дългогодишна практика и упорита игра, за да се достигне такова ниво.

— Как така никога съм виждала чифт стикове в къщата ви?

— Нуждая се само от един — каза Монк. — Силата ми е в замаха тип „вятърна мелница“.

— Вятърна мелница ли?

— Трябва да избереш идеално момента за удара, иначе топката ти няма да мине през дупката в мелницата: ще бъде ударена от перката на мелницата и изблъскана встрани. Мнозина аматьори затъват там, а ударите наистина се натрупват. Тъжна гледка е.