Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Кеалоха се изправи да ни посрещне.

— Хей, благодарско, че се отбихте.

— Не е кой знае к’во, братле — казах с усмивка.

— Т’ва е добре — каза Кеалоха.

— Натъкнахте ли се на нови насочващи улики в разследването? — попита Монк.

— Само още открития, които не водят доникъде — каза Кеалоха. — Медицинският експерт потвърждава, че Хелън Грубър е убита по някое време между осем и единайсет сутринта, което изключва Ланс като неин убиец.

— Алибито му се потвърждава, така ли?

— Както каза, той е бил на борда на един от катамараните на Роб Шнорхела, за да обикаля крайбрежието на На Пали, да наблюдава китове и да се гмурка с шнорхел. — Кеалоха вдигна една видеокасета от бюрото си. — Роб Шнорхела е възложил на един от членовете на екипа си да прави професионален видеозапис на всяко плаване; след това накрая на плаването продават касетите на гостите за по петдесет долара всяка. Взех една назаем.

На количка до бюрото на Кеалоха имаше телевизор с видео. Детективът пъхна касетата във видеото и го включи. Беше нагласено на един от моментите на корабчето. Ланс се намираше сред дузина туристи на палубата, които наблюдаваха китовете. Кеалоха натисна бутона за бързо превъртане, спирайки на един кадър, на който Ланс хвърляше влюбени погледи към млада брюнетка в плътно прилепнала тясна сърфистка тениска и долнище на бански, тип „прашка“, докато тя скачаше от корабчето и се гмурваше във водата. Няколко минути по-нататък на записа видяхме Ланс под водата, докато плуваше сред пасаж тропически риби. Кеалоха фиксира кадъра.

— Супер — рече той. — Харесах го заради това.

— Касетата може да е била заснета преди дни — каза Монк. — Откъде сме сигурни, че е заснета тази сутрин?

— Получих клетвена декларация от човека, който е заснел записа; освен това проследявам всички бели, намирали се на корабчето, за да потвърдя онова, което той ми каза — обясни Кеалоха. — Вече говорих с една от двойките, които са на видеозаписа. Пристигнали са вчера от вътрешността на сушата. Затова записът трябва да е бил направен днес. Туй са фактите, братле.

— Туристите, които са били на борда на корабчето, слизали ли са на брега по време на разходката?

— По крайбрежието има няколко усамотени плажа, и те спрели на един от тях да обядват. Но ако си мислите, че може би Ланс се е изплъзнал от групата, добрал се е до скрита някъде кола и се е върнал до Поипу да убие жена си, забравете за т’ва нещо. Това, което превръща На Пали в такова живописно място, е суровата брегова линия от назъбени, високи крайбрежни скали, до които е невъзможно да се стигне с кола.

— А с хеликоптер? — попитах. — Не правят ли обиколки на крайбрежието на На Пали?

— Би било лудост човек да се опита да кацне на някой от онези плажове, а дори да успее, невъзможно е това да стане, без да го забележат всички на борда на корабчето — каза Кеалоха. — Ланс има непоклатимо алиби.

— Почти прекалено непоклатимо — каза Монк. — Никога нямам доверие на хора с непоклатимо алиби. Или на хора, които пият безалкохолно направо от кутийката. Или на хора, които пробиват някоя част от тялото си.

— Моите уши са пробити — казах.

— И моите — каза Кеалоха. — А също и зърната на гърдите.

Монк потръпна и се престори, че не ни е чул.

— Може да е наел някой да убие жена му.

— Говорих с полицейското управление на Кливлънд — каза Кеалоха. — Те проверяват Ланс, а също и банковите му сметки. Не бих се изненадал, ако кливлъндските ченгета се опитат да си изкрънкат едно пътуване дотук, за да съобщят лично новината.

— Е, предполагам, това означава, че на нас не ни остава нищо друго, освен да се наслаждаваме на острова, докато чакаме — казах, с надеждата, че кливлъндските ченгета едва ли ще се разбързат особено. — Ще тръгваме ли, господин Монк?

Монк бавно се приближи до картата.

— Какво е това?

— Не си затормозявайте ума с това — каза Кеалоха, отклонявайки въпроса с пренебрежително махване на ръка. — Това са престъпления, които никога няма да разкрием.

Прииска ми се да не го беше казвал. С тези думи и с този безгрижен жест Кеалоха небрежно бе дал на Монк още един повод за натрапчива тревога.

— Защо не? — попита Монк.

— Това са случаи на кражби с взлом по домовете в Поипу. Повечето от пострадалите къщи са ваканционни вили и сгради с апартаменти съвместно владение, които само понякога се обитават от собствениците си. Могат да бъдат празни месеци наред или отдавани под наем всяка седмица.