Лий Голдбърг - Господин Монк отива на Хавай

Монк хвърли поглед на листа.

— Лейтенант Кеалоха разполага с информация. Иска да му се обадя или да се отбия в участъка.

Щеше да е по-лесно да се обадим на Кеалоха, но исках да се махна от хотела и да видя още малко от острова.

— Да отидем при него — казах. — И без друго трябва да наемем кола.

— На входа на паркинга до безистена има офис на агенцията за коли под наем „Парадайз“ — любезно ни упъти Тецуо.

Върнах се в стаята си, бързо се преоблякох по къси панталони и риза и пет минути по-късно отново се срещнах с Монк във фоайето. Тръгнахме от единия край на U-образния безистен и се отправихме към изхода, и службата за коли под наем, в другия край.

Завихме зад ъгъла и видяхме Брайън, кандидат-съпругът на Кандис, да стои с багажа си до гишето на агенцията за коли под наем, точно пред изхода за паркинга. Говореше със служителя от агенцията — млад бял мъж с изсветляла от слънцето руса коса, облечен в хавайска риза с емблема във форма на орхидея на агенцията за коли под наем „Парадайз“. Когато Брайън ни видя, лицето му почервеня от ярост.

— Ето ги — каза той и размаха пръст към нас. — Те вероятно знаят кой го е направил.

— Кой е направил какво? — попита Монк, когато се приближихме.

— Обезобразил е колата ми — каза Брайън, като посочи с глава към паркинга. — Сигурен съм, че това е дело на някой от присъствалите на сватбата.

Излязохме навън и погледнахме мустанга комби на Брайън, паркиран на един ред с още няколко еднакви мустанга. Неговият обаче лесно се забелязваше. Той беше онзи с раздробеното предно стъкло и голямото скъсано място точно по средата на гюрука. Монк се приближи и огледа колата.

— Това е била чисто злобарска постъпка — каза Брайън.

— Ами онова, което причинихте на Кандис? — попитах.

— Виждате ли? — обърна се Брайън към служителя от агенцията. — Тя на практика признава, че е замесена в това. Но шегата е за нейна сметка и за сметка на безсърдечните й, отмъстителни приятели. Застраховката ми покрива всички щети.

— Имаше ли по колата някакви други щети, за които бихте искали да съобщите? — попита служителят.

На табелката с името му пишеше, че се казва Том, от Ермоза Бийч, Калифорния.

— Не — каза Брайън, точно когато Монк се върна.

— Има драскотина на задната броня, три вдлъбнатини на вратата откъм шофьора, курешки върху багажника, и петно с формата на амеба от неопределен произход на пътническата седалка — каза Монк. — И освен това е върнал колата с нечетни показания на стрелката за километража.

— Нечетни показания на стрелката за километража ли? — попита Том, явно озадачен.

— Показва двеста и седем километра. Дори от обикновено благоприличие не се е сетил да измине допълнителен километър. — Монк презрително се обърна към Брайън: — Как изобщо можете да се гледате в огледалото?

Том подаде на Брайън някакъв документ върху тефтер с прикрепващи се страници.

— Трябва само да подпишете тук и междуградският автобус ще ви откара до летището. — Той посочи към един микробус от агенцията за коли под наем „Парадайз“, който лениво стоеше на бордюра на няколко метра от нас.

— Не отбелязахте драскотините, вдлъбнатините и петната — обърна се Монк към служителя от агенцията.

— Няма значение — каза Том.

— Това петно е трайно.

— Колите непрекъснато се покриват с петна отвътре — каза Том от Ермоза Бийч. — Дори само червената пръст може да съсипе купето на колата, ако първо целият този дъжд и морски въздух не я съсипят отвън. Не ме карайте дори да започвам да ви изброявам какво разливат хората в колите или какво намираме под седалките. Не искайте да го знаете.

Монк поклати глава:

— Не, не искам.

— А хората ги карат дори без следа от внимание или уважение. Тук колите не изкарват дълго. За щастие в Капаа има страхотен автосервиз. Всички компании го използват.

Брайън подписа документа и върна папката на служителя.

— Надявам се, че престоят тук ви е харесал — каза Том.

Брайън изгледа гневно Монк и мен, вдигна куфарите си и с отсечени крачки тръгна към автобуса. Служителят от агенцията се обърна към нас.

— Е, какво мога да направя за вас тази вечер?

— Бихме искали да наемем кола — казах.

— Изберете си.

— Искаме такава, която да е току-що доставена — каза Монк. — Кола, която е карана само от един-двама души, и то изключително чисти и държащи на личната хигиена хора.

Том погледна съсипания мустанг:

— Това беше най-новата кола, която имахме. Останалите са тук от един-два месеца. Може да пробвате при „Глобал Рентал“ в Лихуе.